Читать «Иредзуми» онлайн - страница 8

— Ти трябва незабавно да разследваш причините за смъртта на тази Харуме! — обладан от страх за собствения си живот, той изглеждаше безразличен към загубата на своята наложница и към съдбата на другите си жени. И очевидно напълно бе забравил обещаната на Сано почивка. — Трябва да попречиш на болестта да ме стигне. Тръгвай незабавно!

— Ваше превъзходителство, но… — извика Сано след отдалечаващия се деспот и неговия антураж, но те не го чуха.

Хирата застана до своя господар. Двамата поеха нататък по коридора към женското крило. На тръгване Сано погледна през рамо и видя Рейко с белия сватбен воал, който се влачеше зад нея. Баща й и прислугата точно я извеждаха навън. Сано почувства силно раздразнение към шогуна за това, че не бе спазил обещанието си, и съжаление, че сватбеното празненство се отлага. Нима не бе заслужил малко покой и щастие? После потисна въздишката си. Безпрекословното подчинение на господаря бе най-висшата добродетел — тъй повеляваше Бушидо — Пътят на воина, моралният кодекс на самураите. Дългът преди всичко! За пореден път смъртта се превръщаше в център на вниманието му. Брачното щастие трябваше да почака.

Глава 2

Женските жилищни помещения в замъка Едо заемаха най-уединената част във вътрешността на главния дворец, известна като „вътрешното крило“. Пътят дотам преведе Сано и Хирата през няколко приемни зали, държавни канцеларии, заседателни помещения и виещи се коридори. Зловеща атмосфера бе потиснала обичайната суетня в двореца. Колкото повече се разпространяваше вестта за ужасяващата смърт на наложницата, толкова повече служители се скупчваха на групи и тревожно обсъждаха случилото се. Въоръжени стражи патрулираха по коридорите в случай на нови безредици. Великата бюрократична машина на Токугава бе замряла. Сано ясно си даваше сметка за сериозните последици, които една епидемия можеше да има за цялата страна, затова тайно се надяваше смъртта на Харуме да се окаже просто изолиран инцидент.

Вътрешното крило бе отделено от останалите части на двореца с масивна дъбова порта, обкована с желязо и украсена с дърворезби на цветя и птици. Женските помещения включваха покоите на майката на шогуна, жилището на съпругата му, стаите на наложниците и на тяхната прислуга и отделенията за дворцовите готвачи и камериерки. Двама пазачи охраняваха портите.

— Тук сме по нареждане на негово превъзходителство, за да разследваме смъртта на сокушицу Харуме — каза Сано.

Пазачите се поклониха, отвориха вратите и пуснаха сосакан и помощника му в тесен, осветен от фенери коридор. Вратата зад тях се затвори с глух кънтящ звук.

— Никога досега не съм идвал тук — каза Хирата, с приглушен от благоговение глас. — А вие?

— И аз — отвърна Сано.

Усети смесица от любопитство и тревожен трепет.

— Познавате ли някого във вътрешното крило?

В качеството си на сосакан Сано имаше свободен достъп до повечето части на двореца. Той познаваше иззиданите му проходи и градини, родовия храм на клана Токугава, терена за тренировки по бойни изкуства, горския резерват, административния район, в който живееше и самият той, външната част на двореца и дори личните покои на шогуна. Но женското крило бе затворено за всички мъже, с изключение на няколко внимателно подбрани пазачи, лекари и близки служители. Сано не беше сред тях.