Читать «Иредзуми» онлайн - страница 19

Глава 4

Сред бордеите на Кодемачо, недалеч от реката в североизточната част на търговския район Нихонбаши, застрашително се издигаха високите каменни зидове на затвора Едо. Сано мина с коня си по моста и се отправи към обкованата с желязо порта. На пост в стражниците стояха пазачи. Дошини докарваха в сградата оковани с вериги престъпници да чакат присъдата си или ги отвеждаха към мястото за екзекуции. Както всеки път, когато наближеше това място, Сано изпита чувството, че въздухът става по-студен, сякаш затворът Едо прогонваше слънчевата светлина и излъчваше миазми на смърт и гнилоч. Високопоставените самураи избягваха да стъпват тук поради религиозния страх от духовно омърсяване. Но само тук Сано можеше да научи истинската причина за смъртта на Харуме.

В дъното на двора бе разположена моргата — ниска постройка с олющени хоросанови стени и сламен покрив. Доктор Ито Генбоку, управителят, бе негов искрен приятел и нерядко му бе помагал в разследванията с неоспорими медицински факти и научна вещина. Някога прочут лекар на императорската фамилия, доктор Ито бе заловен да практикува забранени чуждоземни науки, които бе овладял по незаконни канали от холандски търговци в Нагасаки. За разлика от другите рангакуша — учени от холандската школа, които бяха осъдени на изгнание, той бе наказан до края на живота си да изпълнява длъжността управител на моргата в Едо.

Тук въпреки мизерните условия на живот той можеше на спокойствие да провежда експериментите си извън обсега на внимание на властите.

Сано слезе от коня и извади от дисагите си увитите във вързоп веществени доказателства от стаята на убитата. Прекрачи прага. Вътре доктор Ито и помощникът му Мура почистваха съд с кости и прешлени. Мура бе ета, представител на най-низшата прослойка в социалната йерархия на Япония. Само ета работеха на такива „скверни“ места, като затвора, моргата и мястото за екзекуции. Но въпреки презряното си положение и произход Мура бе не роб на низвергнатия рангакуша, а уважаван слуга и неизменен помощник. Когато Сано влезе, двамата мъже вдигнаха поглед от масата и се поклониха.

— А, Сано сан. Добре дошли! — тясното, аскетично лице на доктор Ито се разведри от приятна изненада. — Не очаквах да ви видя. Днес не е ли сватбата ви?

— Сватбената церемония бе тази сутрин, но тържеството и почивката ми бяха отложени — отвърна Сано, докато слагаше вързопа върху една от празните маси. — И за пореден път се нуждая от помощта ви — той разказа за тайнствената смърт на наложницата Харуме, за заповедта на шогуна Сано лично да се заеме с разследването и за собствените си подозрения, че момичето е било отровено.

— Доста интригуващо — отбеляза доктор Ито. — Разбира се, ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви помогна. Но преди това моите поздравления за брака ви. Позволете ми да ви поднеса скромен дар. Мура, би ли го донесъл, ако обичаш?