Читать «История на вечността (Есета и разкази)» онлайн - страница 194

Погледът на василиска бил отровен; затова пък Божеството може да убива с блясък — или просто с излъчване на манна. Прякото виждане на Бога е непоносимо. Мойсей покрива главата си в планината Хореб, защото го дострашало да види Бога; Хаким, пророк от Хорасан, използвал четворно було от бяла коприна, за да не ослепява хората. Виж също Исайя 6:5 и I Царе 19:13.

42

Паметна е също тази разновидност на мотивите на Абулбека де Ронда и Хорхе Манрике:

Човекът, обитавал миналото, индийската земя,

Синд (там вилнееше тиранът), къде е?

43

Unheimlichkeit (нем.) — неприятност, страховитост. Б.р.

44

Не съм чел Чувството за миналото, но познавам достатъчния разбор на Стивън Спендър в творбата му Разрушителната стихия (с. 105–110). Джеймс бил приятел на Уелс; за тяхната връзка може да се прегледа обширният Опит в автобиографията на последния.

45

На хребета на XVII в. епиграмистът на пантеизма Ангелус Силезиус казал, че всички блажени са един (Херувимският скитник. 7) и че всеки християнин трябва да бъде Христос (цитираната творба, V, 9).

46

Философия на индийците след Ведите, 318.

47

В тази поема от XV век има един образ на „много големи три колела“: първото, неподвижно, е миналото; второто, въртящо се — настоящето; третото, неподвижно — бъдещето.

48

Половин век преди да я предложи Дън, „нелепата догадка за едно второ време, в което тече, бързо или бавно, първото“, бе открита и отхвърлена от Шопенхауер в ръкописна бележка, прибавена към Светът като воля и представа. Вписана е на с. 829 от втория том на историко-критическото издание на Ото Вайс.

49

Фразата е разбулваща. В глава XXI на книгата Един опит с времето говори за време, което е перпендикулярно спрямо друго.

50

В благочестивата поезия това единение е обичайно. Може би най-силният пример е в предпоследната строфа на Химн към Бога, моя Бог, по време на болестта ми, 23 март 1630, който съчинил Джон Дън:

Ние мислим, че Раят и Голгота,

кръстът на Христа и дървото на Адама са били в едно и също място,

погледни, о, Господи, и ще откриеш в мен слети двамата Адамовци:

както потта на първия Адам лицето ми облива,

тъй кръвта на втория Адам нека душата ми прегърне.

51

Виж Спенсър, Факти и коментари, с. 148–151, 1902.

52

Този текст е беседа, изнесена в Свободния колеж за висши науки през март 1949.

53

Открояват най-добре тази разлика Хенри Сейдъл Каиби (Уолт Уитман, 1943) и Марк ван Дорън в антологията на Вайкинг прес (1945). Никой друг, доколкото знам.

54

Заплетен е механизмът на тия апострофи. Разчувства ни това, че поета го е разчувствало предвиждането на нашето чувство. Виж тези редове на Флекър, отправени към поета, който ще го прочете след хиляда години:

Невидян приятелю, нероден и неизвестен,

ти, който изучаваш английската ни сладка реч,

думите ми прочети, когато си самичък нощем:

аз бях поет, аз бях младеж.

55

Толкова много се различават разумът и убедеността, че най-сериозните забележки към всяко философско учение обикновено съществуват предварително в творбата, която го провъзгласява. Платон в Парменид предварително излага довода за третия човек, който ще му противопоставят Аристотел, Беркли (Диалози, 3), опроверженията на Хюм.