Читать «История на вечността (Есета и разкази)» онлайн - страница 194
Хорхе Луис Борхес
Погледът на василиска бил отровен; затова пък Божеството може да убива с блясък — или просто с излъчване на манна. Прякото виждане на Бога е непоносимо. Мойсей покрива главата си в планината Хореб,
42
Паметна е също тази разновидност на мотивите на Абулбека де Ронда и Хорхе Манрике:
Човекът, обитавал миналото, индийската земя,
Синд (там вилнееше тиранът), къде е?
43
Unheimlichkeit (нем.) — неприятност, страховитост. Б.р.
44
Не съм чел Чувството за миналото, но познавам достатъчния разбор на Стивън Спендър в творбата му Разрушителната стихия (с. 105–110). Джеймс бил приятел на Уелс; за тяхната връзка може да се прегледа обширният Опит в
45
На хребета на XVII в. епиграмистът на пантеизма Ангелус Силезиус казал, че всички блажени са един (
46
Философия на индийците след Ведите, 318.
47
В тази поема от XV век има един образ на „много големи три колела“: първото, неподвижно, е миналото; второто, въртящо се — настоящето; третото, неподвижно — бъдещето.
48
Половин век преди да я предложи Дън, „нелепата догадка за едно второ време, в което тече, бързо или бавно, първото“, бе открита и отхвърлена от Шопенхауер в ръкописна бележка, прибавена към
49
Фразата е разбулваща. В глава XXI на книгата
50
В благочестивата поезия това единение е обичайно. Може би най-силният пример е в предпоследната строфа на
Ние мислим, че Раят и Голгота,
кръстът на Христа и дървото на Адама са били в едно и също място,
погледни, о, Господи, и ще откриеш в мен слети двамата Адамовци:
както потта на първия Адам лицето ми облива,
тъй кръвта на втория Адам нека душата ми прегърне.
51
Виж Спенсър, Факти и коментари, с. 148–151, 1902.
52
Този текст е беседа, изнесена в Свободния колеж за висши науки през март 1949.
53
Открояват най-добре тази разлика Хенри Сейдъл Каиби (Уолт Уитман, 1943) и Марк ван Дорън в антологията на Вайкинг прес (1945). Никой друг, доколкото знам.
54
Заплетен е механизмът на тия апострофи. Разчувства ни това, че поета го е разчувствало предвиждането на нашето чувство. Виж тези редове на Флекър, отправени към поета, който ще го прочете след хиляда години:
Невидян приятелю, нероден и неизвестен,
ти, който изучаваш английската ни сладка реч,
думите ми прочети, когато си самичък нощем:
аз бях поет, аз бях младеж.
55
Толкова много се различават разумът и убедеността, че най-сериозните забележки към всяко философско учение обикновено съществуват предварително в творбата, която го провъзгласява. Платон в Парменид предварително излага довода за третия човек, който ще му противопоставят Аристотел, Беркли (Диалози, 3), опроверженията на Хюм.