Читать «Космическият ловец (Гълтачът на души)» онлайн - страница 3

— Какъв сте тогава, щом не сте ловец?

— Убиец — поясни Лейн и отново отпи от чашата си. — Да, това правя, за да се прехранвам — убивам разни неща. Което не изключва възможността да свърша нещо за вашите музеи. И какво чак толкова ви трябва, че сте пропътували целия този път до Северна Точка?

— Първо, искам три дузини смешливци — каза Елсуърт.

— Не е невъзможно — отбеляза Лейн. — Каква цена сте готови да заплатите?

— По пет хиляди кредита на парче.

— Не е приемлива — заяви Лейн. — Хората тук не са преизпълнени с вяра в дългия живот на вашата Демокрация. Кредитите не струват дори хартията, върху която са напечатани.

— Добре — съгласи се Елсуърт. — Назовете валутата.

— Новата емисия на доларите Мария Тереза, която използват в системата Корвус.

— Системата Корвус ли? — избухна Елсуърт. — Тази сбирщина жалки диви бунтовници!

— Пет пари не давам за тяхната политика — подчерта Лейн. — Но уважавам парите им. Дванайсет хиляди долара на парче.

Елсуърт се замисли за миг, после вдигна поглед и кимна.

— Ще ми трябват и пет гмуреца.

— За тях ще трябва да изчакате около година.

— По двайсет хиляди парчето плюс четиридесет процента премия, ако ги доставите за четири месеца.

— Цената е добра — съгласи се Лейн. — Забравете за премията. Ще отнеме повече от година. Нещо друго?

— Само още едно — каза Елсуърт.

— Чудех се кога ще стигнете до него — поусмихна се леко Лейн.

— Не ви разбирам.

— Не че смешливците и гмурците са по силите на всеки, но не са чак такава рядкост, че да накарат човек с вашето положение в живота да ме последва чак до пъкъла и да си тръгне след като ми е казал, че единственото, от което се нуждае са те. Всичко това можеше да се уреди и без да идвате. Следователно, искате нещо друго.

— А вие изглеждате като човек, който знае какво е то — обади се Елсуърт.

— Разбира се, че знам за какво става дума — малко раздразнено каза Лейн. — Става дума за единственото нещо, заради което някой някога се надига да ме посети тук. Искате да заловя Хипнозвяра.

— Ще платим всичко в разумни граници — кимна Елсуърт.

— В подобно начинание не би имало нищо разумно. Първо, има двайсет срещу едно вероятност приказките за Хипнозвяра да са само мит, басня, измислена от смахнал се товарач на кораби, който не е издържал на скуката и е повярвал на собствените си кошмари. Второ, ако наистина съществува, той е единствената форма на живот, която живее в открития космос и се храни с енергия. В случай, че знаете начин да се убие нещо, което яде енергия, ще ви бъда безкрайно задължен, ако ми го кажете.

— Всичко, което съм упълномощен да ви кажа, е сумата, която сме готови да ви изплатим.

— Не ме интересува. Става дума за приказка, с която се плашат деца. Дори името му е налудничаво. Вижте, може и да е случайно, но ние живеем в разнополова вселена. Ако има един Хипнозвяр, трябва да има и други: родители, потомци, трябва да има нещо, от което това същество се е отделило. Но такова нещо няма. Има само един Хипнозвяр… което е парадоксално и може да означава единствено, че той не съществува.