Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 88

— Ти избяга от мен — каза най-после много нежно той.

— Заминах си от планината, без да те безпокоя с моите планове — отговори Ребека. — Но не съм избягала. Трябва по-добре да ме познаваш, Кайл.

Той поклати глава, за да я проясни. Донякъде му се струваше, че има халюцинации.

— Знаех само, че си отиде.

— Върнах се на работа — каза тя, като повдигна рамо, отхвърляйки обвинението.

— Проверих дали не си в предишното ти жилище. Не беше там.

— Останах на хотел, докато си намеря друго жилище — обясни тя доста непринудено.

— Така ли? — Кайл се изправи. — Сигурно си избрала някой много потаен хотел. Оставих съобщения във всички по-големи хотели и мотели.

— Така ли? — попита го тя пресилено ведро. — Защо?

Облекчението, което бе обзело Кайл, постепенно отстъпи място на нарастващо раздразнение. Той започна да усеща, че Ребека може би си играе с него.

— Защо? — повтори внимателно той. — Защото се опитвах да те намеря, разбира се.

— Защо? — попита отново тя.

Кайл й хвърли свиреп поглед и след това тръгна към френския прозорец. Застана до него, гледайки планините, и се опитваше да разбере какво става.

— А ти как мислиш, защо съм те търсил, Беки?

— Нямам представа — отвърна решително тя. — Но сега, след като ме намери, ще обърнем ли внимание на седмичния доклад?

— Не, няма да обърнем внимание на седмичния доклад — Кайл се извърна рязко и застана пред нея. — Ще говорим, по дяволите!

— За какво?

— За нас. И не ме гледай така наивно. Сигурно си чула преди пет минути, когато заявих на секретарката си, че не съм в настроение за игри. Казах го напълно сериозно. Прекарах много тежка седмица, Беки, и ти си виновна за всичко. Постави ме в предостатъчно трудни ситуации. Остави ме на мира, госпожице. Платих си за грешката.

Тя се облегна на стола си и замислено го наблюдаваше.

Кайл видя проблясък на съчувствие в кехлибарените й очи и му поолекна. Надутата поза на любезно спокойствие беше фасада. Под нея тя бе толкова напрегната, колкото и той.

— Струва ми се, че разбирам.

— Разбираш много добре. И ми се струва, че и аз започвам да схващам нещата. Ти размахваше ножа, нали? Отмъсти си толкова, колкото можеше. Достатъчно е това, че ме принуди да стана съдружник в бизнеса с Глен Балард. О, не, Беки Уейд иска и последната капка кръв. Тя настоява за отмъщение за две жени, които изобщо не познава, а след това — и за себе си. Ти си една алчна жена. Трябва да си наясно какво ми причини, когато изчезна.

Ребека погледна към бележките си на клипборда.

— Не е вярно, Кайл. Изобщо нямах представа как ще приемеш това, че си заминах. Само бях наясно, че ми трябва време да размисля. Разбрах, че тук е последното място, където ще ме потърсиш.

— Много добре ме познаваш.

— Напоследък доста научих — съгласи се тя.

Той се почеса по врата.

— Повече, отколкото искам да знаеш за мен.

— Грешиш, като криеш от мен някои неща, Кайл.

— Нямах избор — той отново се обърна към гледката със Скалистите планини. — Не знаех как да ти кажа. Нямах представа колко ще можеш да понесеш. Опасявах се, че ако знаеш всичко — за това докъде съм стигнал, за да се сдобия с Долината на хармонията, че имам провалени брак и годеж, ще ме напуснеш. Коя умна жена не би го направила? И точно когато започнах да се надявам, че може би ще успееш да се справиш с всичко, ти ми излезе с този номер със земята. Тогава изпуснах нервите си пред теб. Но това няма да се повтори, кълна се.