Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 74

След няколко секунди тя го искаше до болка. След минути не можеше да вземе от него толкова, колкото желаеше. Ноктите й се забиха в гърба му, бедрата й настойчиво се повдигнаха, а виковете й бяха нежни властни команди, които възпламеняваха Кайл.

— Докосни ме — помоли Ребека.

— Как?

— Ти знаеш — бързо каза тя.

Както го правиш винаги.

— Забравил съм.

— Кайл!

— Покажи ми колко ме искаш.

— Моля те, Кайл. Сега. Докосни ме сега.

— Ще направя каквото пожелаеш, скъпа. Знаеш това. Само трябва да ми покажеш колко ме искаш.

Той протегна ръка.

Кайл я дразнеше, а тя нямаше настроение за това. Беше като възпламенена. Хвана го за пръстите и насочи ръката му между телата им.

— Ето тук — каза тя, останала без дъх. — Докосни ме тук. Както го правиш винаги.

— Така ли?

Пръстите му сякаш танцуваха и тя имаше чувството, че направо ще се разпадне.

— Да — тя буйно се изви срещу него. — Пак.

— Какво настойчиво котенце.

Той повтаряше движенията, докато тя, треперейки от екстаз, извика името му.

В този момент и Кайл изгуби контрол върху себе си.

— Беки.

Той за последен път влезе в нея, като се гмурна до края на нежните й части. Тялото му страстно се изви и стаята се изпълни от вика му на задоволство.

В стаята за дълго се възцариха блещукането от огъня в камината и пращенето на горящите дърва. Ребека се чувстваше на топло и в безопасност, защитена от действителността. Тя се сгуши до стройното силно тяло на Кайл и изобщо не й се мислеше за бъдещето. Тази нощ всичко беше така както трябваше да бъде.

Кайл леко присви устни, докато я наблюдаваше. След малко той стана, вдигна Ребека и я отнесе в спалнята си.

Зората бавно се процеди през прозореца. Кайл се събуди и за момент остана неподвижен, наблюдавайки изгрева така, както бе правил всяка сутрин през самотното си детство. Тази сутрин обаче всичко беше различно. Тази сутрин той вече не беше сам.

Приятната, чувствена, доставяща наслада жена, която лежеше до него, му въздействаше по вече познатия начин. Той разбра, че се беше пристрастил към удоволствието да се събужда до Ребека.

Кайл се обърна на една страна и леко погали рамото и бедрото й. Тя се размърда и се протегна като глезено коте. После обърна глава на възглавницата и го погледна изпод полуотворените си мигли.

— Не е възможно вече да е съмнало — каза Ребека.

— Съмна. Но ние не бързаме.

Тя се прозина.

— Тогава защо ме събуди?

— От вежливост. Мислех, че ще искаш да си будна, когато те любя.

Той я целуна по рамото, отдавайки се на удоволствието да усеща вкуса й.

— Много мило от твоя страна, но вероятността да спя, докато ме любиш, е направо нищожна.

Кехлибарените й очи проблеснаха под дългите мигли.

— Е, благодаря ти — каза провлачено Кайл с най-добрия си каубойски носов изговор. — Ще го приема като комплимент. Ние, момчетата от провинцията, правим всичко, което можем, но винаги е приятно да чуем от едно изискано градско момиче, че оценява усилията ни.

— Просто продължавай в същия дух и съм сигурна, че ще стигнеш надалеч — тя огледа стаята, спирайки поглед върху тъмните солидни мебели и голите стени.