Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 26

— Нямам нищо против методите ти на работа — започна хапливо той, — но не искам служителите ми да те използват като параван. Точно това се опита да направи тази сутрин Рик Харисън.

— Не е вярно!

— Вярно е. По дяволите, познавам Рик и виждам как всички мои служители започнаха да те използват, когато искат да избегнат срещата си с мен.

— С Рик обсъждахме програмата ти за седмицата, а не сделката с Джеймисън — пламна Ребека. — Опитваш се да представиш нещо съвсем невинно като подмолно и непрофесионално.

— Не ми е приятно всеки понеделник сутринта да пиеш кафе с Рик Харисън.

— Доводите ти са смехотворни. Май ревнуваш, Кайл.

Думите й дълбоко го засегнаха. Кайл изруга и се отдръпна рязко от бюрото. Отиде до най-отдалечения ъгъл на стаята и се обърна към Ребека.

— Може и да ревнувам — призна той тихо.

Както и бе очаквал, изражението на Ребека мигновено стана по-мило. Тя не можеше да понася да гледа как някой страда. Най-малко тя бе жената, която би накарала любовника си да ревнува.

— Няма причини — каза му внимателно Ребека.

Той погледна към втората чаша кафе на бюрото й.

— Няма ли?

— О, Кайл, как може да говориш така — скочи Ребека и бързо заобиколи бюрото. Очите й бяха изпълнени с тревога и загриженост. — Знаеш, че никога няма да имам нещо общо с друг мъж — тя докосна ръката му и вдигна поглед към него. — Знаеш това, нали? Обичам те, Кайл. Имаш ми доверие, нали?

Той се загледа в разтревоженото й лице и великодушно реши да се остави да бъде успокояван. Устните му се извиха в лека усмивка, вдигна ръка и с върха на юмрука си погали извивката на шията й.

— Имам ти доверие, скъпа — каза нежно с плътен глас. Наведе глава и леко я целуна по устните. — Но не мога да се доверя на Рик Харисън и на другите мъже тук. Ставам нервен, когато разбера, че прекарваш сутрините, като им поднасяш чай и съчувствие.

— Тук се сервира само кафе и се прави преглед на програмата за седмицата — каза твърдо тя. — И, Кайл, аз трябва да съм сигурна, че ти вярваш, че е точно така, иначе няма да мога да работя повече тук.

Леката заплаха го разтревожи. Кайл се намръщи и за малко да й каже, че не иска и да чуе, че няма да може да работи повече при него, когато вратата се отвори след много леко безапелационно почукване.

— Извинете, госпожице Уейд, — каза рязко Тереза Олдридж, като се понесе през стаята. Минавах оттук и реших да ви оставя сутрешната ви поща. — Тя се усмихна предизвикателно на Кайл. — Здравейте, господин Стокбридж. Нямах представа, че още сте тук. Господин Харисън ви чака в кабинета ви.

— Благодаря, Тереза — каза недружелюбно Кайл, като се отдалечи от Ребека. — Сигурен съм, че госпожица Уейд високо оценява навременната ти помощ. — Той се пресегна и освободи секретарката си от лекия й товар. — Довиждане, Тереза. Кажи на Харисън, че ще дойда след минута.

— Разбира се. Какво още мога да направя за вас, госпожице Уейд? — попита натъртено тя.