Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 22

Сутринта всичко започна както обикновено. Но най-после късметът го напусна. Кайл и Ребека отидоха на работа с колата и той остави поршето на паркинга на компанията на мястото за президента. Изпрати Ребека до кабинета й, като не се смути от това, че един от младите чиновници видя как я целуна за „довиждане“. Ребека се изчерви и промърмори недоволно, че се държи така на работното място. Всяка сутрин му правеше забележка заради това.

Но Кайл не го интересуваше, дори ако всички видеха, че целува Ребека. Той тръгна към кабинета си, като леко си подсвиркваше с уста и като зави по коридора, кимна на секретарката си Тереза Олдридж.

— Добро утро, Тереза. Как прекара уикенда?

Той погледна пощата, която тя отваряше.

— Много добре, господин Стокбридж. А вие?

Тереза изключително любезно му се усмихна, но не успя да прикрие веселото си настроение. Тя беше петдесет и три годишна и работеше при Кайл от около пет години. Достатъчно време, за да усети, че поведението на Кайл през последните десет дни разкриваше съвсем нова страна от характера му. Това й беше много приятно, сякаш отношенията му с Ребека означаваха някаква лична победа за нея.

— Уикендът беше страхотен, Ребека.

— Виждам, че не сте го прекарали в офиса, както обикновено, господин Стокбридж. Не намерих никакви разпореждания и инструкции, както през последните пет години.

— Права си, Тереза. Не прекарах уикенда си в службата. Открих, че мога да върша по-приятни неща в края на седмицата.

— Радвам се да го чуя.

— Харисън завърши ли доклада си по сделката с Джеймисън?

— Да. Ето го. Донесе ми го преди малко.

Тя му подаде документа.

— Благодаря — отговори той, като отваряше плика, на път към кабинета си. — Тереза, тази сутрин не си прави труда да ми правиш кафе. Беки ми поднесе кафе на закуска — добави той самодоволно.

— Разбирам — отговори Тереза отдалеч.

Кайл се усмихна. Откакто Ребека бе заявила, че секретарките в компанията не са длъжни да правят кафе на шефовете си, Кайл и управителите започнаха ежедневно да се надпреварват за традиционното ободряване. Секретарките печелеха. Те можеха да си позволят да не отстъпват. Ребека беше на тяхна страна.

Тереза беше също толкова непримирима, колкото и останалите секретарки. Кайл изпитваше известно удовлетворение да й даде да разбере, че амазонката, която беше повела съпротивата в службата, му се беше подчинила на фронта в дома му.

— Беки прави страхотно кафе — добави Кайл, за да се увери, че е правилно разбран.

Той прегледа бегло първата страница от доклада, като умът му се приспособяваше към началото на работния ден.

— Сигурна съм, че е така — промърмори Тереза зад него. — Госпожица Уейд прави всичко добре.

Нещо в тона й за момент стресна Кайл. Той се обърна, очите му свирепо се присвиха.

— Какво означава това, Тереза?

Той направо бе готов да хване за гушата всеки, който би посмял да се отнесе критично към връзката му с Ребека. Досега не бе имал тази възможност.

Тереза продължи да му се усмихва, без да се притеснява от неодобрението му. В края на краищата, тя бе работила с него почти пет години. Познаваше го по-добре от всеки друг в компанията.