Читать «Богат, беден» онлайн - страница 23

Седеше пред тоалетката и избърсваше тоалетното мляко от бледата си кожа е нежни венички под подпухналите й очи. На масичката стояха бурканчета и шишенца с козметичните марки на „Улуърт“⁷ — „Хейзъл Бишоп“, „Коти“. ЛЮБЕХМЕ СЕ КАТО АДАМ И ЕВА В РАЙСКАТА ГРАДИНА.

Не бива да мисли за това, не бива да мисли за тава. Ще се обади утре на полковника и ще помоли да я преместят в друга сграда. Не може да се върне пак ТАМ.

Стана и съблече халата си и за момент остана гола сред меката светлина, която хвърляше лампата на тоалетката. В огледалото стегнатите й кръгли гърди изглеждаха много бели, а зърната й непослушно стърчаха. Под тях се очертаваше заплашителният, тъмен триъгълник, открояващ се опасно сред белотата на високите й бедра. Какво мога да направя, какво мога да направя?

Тя облече нощницата си, угаси лампата и се мушна в студеното легло. Молеше се тази нощ баща й да не предявява исканията си към майка й. Това вече нямаше да може да изтърпи.

На всеки половин час има автобус, който върви нагоре покрай реката към Олбъни. В събота той ще бъде пълен с войници отпуск. Цели батальони млади мъже. Тя си представяше как си купува билет на автогарата, представяше си как седи до прозореца и гледа сивата река в далечината, представяше си как слиза на спирката за речното пристанище, как стои сама пред бензиностанцията; под обувките си с високи токове усещаше грапавия чакълест път, усещаше и парфюма, който, разбира се, щеше да сложи, видя паянтовата, небоядисана дървена къща на брега на реката и двамата тъмнокожи мъже с чаши в ръце, мълчаливо чакащи като опитни палачи, пратеници на съдбата, неподвижни, самоуверени, сложили в джобовете си парите, които тя щеше да получи за позора си, те я чакаха, сигурни, че тя ще отиде, наблюдаваха я как отива и им се предоставя от любопитство и сладостратие, подготвена за това, което ще правят заедно.

Тя измъкна възглавницата си изпод главата, сложи я между краката си и силно я стисна.

6

Майката стои в спалнята до прозореца с дантелени завеси, загледана в мръсния заден двор на хлебарницата. В него има две тънки високи дървета, между които е закована една дъска; на нея е провисена голяма протрита кожена торба с цилиндрична форма, натъпкана с пясък, подобна на тежките чували, с които тренират професионалните боксьори. В тъмния ограден двор чувалът прилича на обесен човек. По-рано в задните дворове по тяхната улица имаше цветя, а по дърветата се връзваха люлки. Всеки следобед мъжът й надява чифт ръкавици с вълнена подплата, излиза на двора и в продължение на двадесет минути удря торбата. Той се нахвърля срещу нея с дива, устремна ярост, сякаш се бори за живота си. Понякога, когато Руди я замества за кратко в магазина, за да може тя да си почине, и случайно го вижда, изпитва чувството, че той не удря по някаква безжизнена кожена торба о пясък, а по нея.