Читать «Богат, беден» онлайн - страница 11

Той извика така високо и ядосано, че няколко души от предните редове се обърнаха и зашъткаха.

— Платили сме си за тези места и няма да мръднем от тях — каза Том.

— Ще видим тая работа. — Войникът се изправи. Беше висок към метър и осемдесет. — Ще извикам разпоредителя.

— Не им се връзвай на тези копелета, Сидни — каза момичето. — Седни си на мястото.

— Сидни, не забравяй, че вече те предупредих — ще те държа лично отговорен за думите на твоята приятелка — каза Том. — Това е последно предупреждение.

— Разпоредител! — провикна се войникът към единствения служител, облечен в изтъркана униформа със златни ширити, който седеше на последния ред в салона под светещия надпис „Изход“.

— Шт-шт! — чу се от различни страни.

— Това се казва истински войник — обади се Клод. — Вика подкрепление.

— Сядай, Сидни. — Момичето дърпаше войника за ръкава. — Не виждаш ли, че са сополиви хлапаци.

— Закопчай си блузата, Анджела — каза Том. — Циците ти се виждат. — И се изправи — да бъде готов, в случай че войникът се обърне.

— Сядай, моля те — каза Клод учтиво, когато разпоредителят тръгна към тях по пътеката. — Това е най-интересното място от филма и не искам да го изпусна.

— Какво става тук? — попита разпоредителят.

Той беше около четиридесетгодишен мъж, който през деня работеше в една мебелна фабрика и имаше изморен вид.

— Изгонете тия хлапетии — каза войникът. — Говорят мръсотии в присъствието на дама.

— Помолих го само да си свали кепето — намеси се Клод. — Така ли беше, Том?

— Точно така, сър — отговори Том и си седна на мястото. — Помоли го ясно и учтиво. Той има особено заболяване на очите.

— Какво? — попита недоумяващо разпоредителят.

— Ако не ги изхвърлите, ще станат неприятности — закани се войникът.

Защо не седнете другаде, момчета? — попита разпоредителят.

— Той ви обясни — каза Клод. — Имам рядко заболяване на очите.

— Тук е свободна страна — каза Том. — Плащащ си и сядаш, където искаш. Той да не си мисли, че е Адолф Хитлер? Много важна клечка. Само защото носи войнишка униформа. Бас ловя, че никакви японци не е виждал и по-далеч от Канзас Сити, Мисури, не е стигал. А сега идва тук и дава лош пример на американските младежи, като се натиска с момичета на публично място. И то в униформа.

— Ако не ги изхвърлите, ще ги напердаша — каза с пресипнал глас войникът, като свиваше и разпускаше юмруци.

— Ти говореше неприлични думи — каза разпоредителят на Том. — Чух със собствените си уши. Тук такива не минават. Хайде, изчезвайте.

Вече почти всички зрители се възмущаваха. Разпоредителят се пресегна и сграбчи Том за пуловера. Усетил силната ръка, Том разбра, че човекът не се шегува. Изправи се и каза:

— Хайде, Клод. Добре, господине — обърна се той към разпоредителя. — Не искаме заради нас да става скандал. Просто ни върнете парите и ще си излезем.

— Само това няма да стане — каза разпоредителят.

Том пак седна.

— Аз си знам правата — каза той. И след това извика много високо, така че гласът му прокънтя из целия салон и заглуши стрелбата от екрана: — Хайде, удари ме, звяр такъв.