Читать «Особен поглед» онлайн - страница 2

— Господин капитанът ще е стражарско, а не бездомно куче! — допълни Коста, мъдрата мисъл на другаря си. Дуков не се засегна, защото се познаваха отдавна и не си връзваха кусур за глупости. Той посочи към полупразната бутилка:

— Каква е тая помия, дето я пиете?

— Бренди от цар Киро! Само за четиридесет лева бутилката! — уточни сър Пенчо — Ако искаш, опитай!

— Ба! — поклати глава капитанът — Да не съм си намерил черния дроб на пътя!

— Ние го пием и нищо ни няма! — Вие сте друга работа! Бродягите не възразиха, а капитанът бръкна и си извади портфейла. Отброи три банкноти по петдесет лева и ги подаде на сър Пенчо:

— Хайде виж там, прескочете до магазина, за бутилка истински коняк! Да е с емблемата на „Винпром“ на капачката и ако е по-малко от сто и четиридесет лева, не го вземайте! Това му е държавната цена, а по-евтините са ментета! През това време, ще си поговорим!

Сър Пенчо, невярващ на очите си, пое парите и веднага ги даде на Вампира:

— Айде, бягай! Чу, какво каза капитанът!

Приятелят му безропотно се подчини и забърза към магазина. Като по-млад няколко години от другите двама, той вършеше всичката черна работа в групата. Такова нещо обаче, досега не им се бе случвало — да ги черпи самият шеф на полицията в квартала! Просто да не повярва човек! Той или имаше рожден ден, или щеше да иска някаква услуга. Но с какво можеха да му услужат сиромаси, като тях тримата? И докато Вампира умуваше по пътя, капитанът мина направо на въпроса:

— Слушайте, момчета! Сигурно чувате от няколко месеца насам, за нападенията в този район? За кражби на дамски чанти и други такива?

Сър Пенчо и Келеша се спогледаха:

— Че това и децата го знаят! — отвърна тарторът на групата.

— Обаче и децата, и възрастните не знаят, кой ги върши тия зулуми! — въздъхна капитанът — На два пъти отцепвахме района, но не успяхме да го хванем тоя гад! Много бързо пипа, да го вземат мътните!

— Излиза, че не сте си свършили добре работата? — забеляза Коста Келеша.

Дуков го изгледа и се подсмихна кисело:

— Отстрани погледнато, може и така да се каже!

— И значи не сме единствените калпазани наоколо? — тържествуваше Келеша, но сър Пенчо го прекъсна рязко:

— Не дрънкай глупости! — и се обърна към полицая — Ние нещо можем ли да помогнем, капитане?

Дуков оформи с ботуша си малък ромб в снега и неохотно призна:

— Затова съм дошъл при вас! — помълча малко за тежест и продължи — Вие сте канапи разбира се, но точно в това ви е предимството пред нас! Докато ние се чудим къде по-напред да сколасаме, вие се шляете по цял ден и имате възможност да наблюдавате района, без да правите впечатление на никого. Всички ви познават, вие познавате всяко камъче в квартала и като се вземе предвид, с какъв мерак разтягате локуми за живота на мравките, или кучетата например, значи нищо не ви пречи да помъдрувате малко, кои от съседите ви е способен на подобно нещо! Естествено, докато развивате теориите си, ще хвърляте и по едно око наоколо! Бива ли?

Двамата пак се спогледаха и преди Келешът да отвори уста, сър Пенчо отвърна възторжено: