Читать «Тук и отново» онлайн - страница 135

— Бих искала да пиша за теб, Нед — казах, като се опитах да не прозвучи умоляващо.

Влязохме в Йонкърс. Движението бе доста натоварено и Нед се смъкна още по-надолу на седалката.

— Искам да пиша за красивата градина на Ани — продължих.

— Продължавай направо. Почти стигнахме.

— И ще разкажа на хората, че пациентите й много са я обичали. Ще пиша и за невероятната любов между вас.

Движението понамаля и вдясно видях гробището.

— А заглавието на статията ми ще бъде «Животът на Ани».

— Завий по черния път, който минава през гробището. Ще ти кажа къде да спреш.

Гласът му бе абсолютно безчувствен.

— Ани, знам, че ме чуваш — казах. — Защо не обясниш на Нед, че е по-разумно двамата да останете насаме, а аз да се прибера у дома и да напиша историята ви, да разкажа на хората колко сте се обичали. Не искаш да ви преча, когато най-после прегърнеш Нед, нали?

Той очевидно не ме слушаше.

— Спри тук и излез от колата.

Накара ме да вървя пред него до гроб, който бе изкопан наскоро. Почвата бе започнала да се сляга, а в средата имаше лека вдлъбнатина.

— Мисля, че гробът на Ани трябва да има красив надгробен камък и много цветя. Аз бих го направила за нея, Нед.

— Седни ей там — посочи той място на около два метра от гроба.

После седна върху гроба и насочи пушката към мен. С лявата си ръка свали дясната си обувка и чорап.

— Обърни се — нареди ми той.

— Не, послушай ме. Ани иска да сте сами.

— Казах ти да се обърнеш.

Щеше да ме убие. Опитах да се моля, но само успях да прошепна:

— Моля те!

— Какво мислиш, Ани? — попита Купър. — Какво да направя? Кажи ми.

— Моля те!

Бях толкова изтръпнала от ужас, че едва си движех устните. В далечината чух полицейски сирени. Прекалено късно.

— Добре, Ани, ще направя както кажеш.

Чух трясъка на пушката и всичко потъна в мрак.

Спомням си думите «Тя е в шок». Спомням си и трупа на Нед върху гроба на Ани. Но изглежда след това съм припаднала отново.

Когато се събудих, открих, че съм в болница. Не бях простреляна. Знаех, че съм жива. Ани бе посъветвала Нед да не ме убива.

Предполагам, че ми бяха дали силни успокоителни, защото отново заспах.

— Тя е тук, докторе — чух някакъв глас по-късно. След две секунди се намирах в прегръдките на Кейси.

Най-после бях в безопасност.

Епилог

След като бе разпитан във връзка с признанията на Лин, Чарлз Уолингфорд побърза да сътрудничи на следователите. Призна, че е откраднал всички липсващи пари с изключение на онези, които Ник бе взел срещу собствените си акции. Кражбата била хонорарът му за участие в гнусния план за фалита на «Генстоун». Най-шокиращото разкритие на Уолингфорд бе, че Ейдриън Гарнър, милиардерът собственик на «Гарнър Фармасютикъл», бе измислил целия план и бе ръководил участниците в него през цялото време.

Гарнър препоръчал доктор Кендал за помощничка на доктор Келтавини и я изпратил в лабораторията, за да саботира експериментите.

Освен това именно Гарнър е бил любовникът на Лин, когото Нед Купър бе видял в имението в Бедфорд, преди да запали къщата. След пожара Лин уволнила икономите, за да продължи тайно да се вижда с Гарнър.