Читать «Отвъд полунощ» онлайн - страница 12

На другата сутрин Катерин отиде при директора да го уведоми, че ще се мести в Омаха. Той стоеше прав зад бюрото си и преди тя да проговори, й каза:

— Честито, Катерин, спечелила си пълна стипендия за университета „Нортуестърн“.

Вечерта двамата с баща й обсъдиха всичко подробно и накрая решиха, че той ще се премести в Омаха, а Катерин ще отиде в „Нортуестърн“ и ще живее на общежитие. И така след десет дни тя изпращаше баща си на гара „Ла Сал Стрийт“. Изпитваше силно чувство на самотност и тъга от раздялата с човека, когото обичаше най-много, и в същото време с нетърпение очакваше влакът да потегли, приятно развълнувана от мисълта, че за първи път ще бъде свободна и ще живее свой собствен живот. Стоеше на перона и гледаше баща си, притиснал лице до прозореца за последен поглед — занемарен, но хубав мъж, който все още искрено вярваше, че един ден светът ще му принадлежи.

На връщане от гарата Катерин се засмя на глас — беше се сетила, че за да замине за Омаха на работа, от която крайно се нуждаеше, баща й си е купил билет за единично спално купе.

Денят на записването в университета беше ужасно вълнуващ. За Катерин той имаше особено значение, което не можеше да опише с думи. Това беше ключът, който щеше да отвори вратите към всички мечти и неопределени амбиции, отдавна бушуващи в нея. Тя огледа огромната зала, в която стотици студенти чакаха на опашка за записване, и си помисли: „Един ден всички вие ще ме познавате. Ще казвате: «Следвах заедно с Катерин Алегзандър.»“ Тя записа максимално допустимия брой учебни предмети. Настани се в общежитието и същия ден си намери работа като касиерка следобедна смяна в „Руст“ — популярна закусвалня срещу университета. Заплатата й беше петнадесет долара седмично и въпреки че с тях не би могла да си позволи никакъв лукс, щяха да й стигат за учебници и неотложни нужди.

Към средата на втори курс Катерин реши, че сигурно е единствената девственица в целия университет. Като малка беше долавяла откъслечни моменти от разговорите на възрастните по сексуални въпроси. Струваше й се нещо чудесно и много се страхуваше, че ще свърши, докато тя стане достатъчно голяма, за да изпита удоволствие от него. Сега излизаше, че май е имала право. Поне що се отнасяше лично до нея. Всички в университета говореха само за секс — в общежитието, в учебните зали, в банята и в „Руст“. Откровеността на разговорите стъписваше Катерин.

— Джери е невероятен. Като Кинг Конг е.

— Имаш предвид члена му или ума му?

— Не се иска ум, сладурче, снощи изживях шест оргазма.

— Излизала ли си с Ърни Робинс? Не е едър, но си го бива.

— Алекс ми определи среща довечера. Някой да има сведения за него?

— Алекс е тъпак. Не си пилей времето. Миналата седмица ме заведе на плажа, смъкна ми гащите и започна да ме опипва. Аз също се опитах, но не можах да му го намеря.

Смях.

Катерин смяташе тези разговори за просташки и отвратителни, но гледаше да не изпусне нито дума. Беше като упражнение по мазохизъм. Докато момичетата описваха сексуалните си преживявания, Катерин си представяше, че е в леглото с някое момче, което я любеше диво и необуздано. Чувстваше физическа болка в слабините си и притискаше силно юмруци към бедрата си, причинявайки си страдание, за да забрави другата болка. Мислеше си: „Боже мой, ще си умра девствена. Единствената деветнадесетгодишна девственица в университета «Нортуестърн». По дяволите, сигурно в целите Съединени щати! Дева Катерин. Църквата ще ме обяви за светица и веднъж годишно ще палят свещи в моя чест. Какво ли ми има? — питаше се тя и сама си отговаряше: — Ще ти кажа. Просто никой не те е поканил, а за играта трябват поне двама. Такива са правилата.“