Читать «Зимни огньове» онлайн
Джоана Линдзи
Annotation
При нападение над бащиния й дом викингите отвличат красивата лейди Брена и я отвеждат далеч през ледените води на Северно море. Непокорна и решителна, тя не приема съдбата си на пленница и се заклева, че никога никой варварин няма да притежава душата и сърцето й. Но войнствената й природа среща жаркия темперамент на Гарик Хаардрад — гордия син на жесток викингски вожд, който я въвлича във вихъра на бурните си чувства, предизвиквайки огньове на неутолима страст, които се разгарят през студените норвежки нощи и поставят началото на една пламенна любов.
Джоана Линдзи
ГЛАВА ПЪРВА
ГЛАВА ВТОРА
ГЛАВА ТРЕТА
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ГЛАВА ПЕТА
ГЛАВА ШЕСТА
ГЛАВА СЕДМА
ГЛАВА ОСМА
ГЛАВА ДЕВЕТА
ГЛАВА ДЕСЕТА
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМА
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА
info
Джоана Линдзи
Зимни огньове
ГЛАВА ПЪРВА
Няколко мили навътре в сушата на западния бряг на Уелс и вляво от Ейнджълсий Айлънд се беше сгушило малко селище, препичащо се на изобилното лятно слънце върху стръмен хълм, от който се виждаше всичко наоколо. Внушителната сивокаменна сграда гледаше към селото, почти както майката наблюдава и не изпуска от поглед детето си. Не можеше обаче да се каже същото за къщата на хълма, която си оставаше студена и неприветлива дори когато слънцето докосваше грубите й сиви стени. Пътници, които минаваха наблизо, имаха чувството, че от нея лъха студенина.
Един непознат след доста лутане откри центъра на селището, като се ориентираше по голямата сграда на хълма. Но скоро вниманието му бе изцяло погълнато от движението наоколо. Безпокойството го напусна и на негово място дойде усещането за очакващи го приятни изненади. Няколко пъти той направи пълен кръг и очите му жадно поглъщаха спокойствието, което властваше тук: няколко близко разположени къщурки, припкащи насам-натам деца, играещи игрите си, и жени — ах, жените! Набързо набеляза няколко, които му харесаха, но те дори не го забелязаха, тъй като всяка бързаше по свои задачи.
Странникът носеше обточени с ширити панталони, доста овехтели, и изтъркана вълча кожа, която му служеше за наметало. Той почти не вярваше на очите си. Тук нямаше мъже, а жените бяха толкова много и от всякакви възрасти! Да не би да е попаднал в някакво древно селище на амазонки? Но не. Тук имаше деца — момичета и момчета. Може би мъжете работеха някъде по полетата на изток, защото дори и по пътя си не беше видял никого.