Читать «Яростта (Книга трета)» онлайн - страница 5

В съзнанието й изплуваха образи. Мъгла се стеле над земята. Вятърът свири. Една сянка, бяла, огромна, сякаш самата тя от мъгла. Спуска се над нея като облак, понесен от вятъра.

— Може би е било част от бурята — продължи тя. — Но мислех, че иска да ме нарани. Все пак успях да й избягам. — Пръстите й се заиграха с ципа на якето му и тя му хвърли кокетен поглед изпод дългите си мигли.

За пръв път лицето на Деймън изрази някакво чувство. Устните му се извиха в гримаса.

— Ти й избяга?

— Да. Спомних си какво… някой… ми каза за течащата вода. Създанията на злото не могат да я прекосяват. Затова подкарах към Дроунинг Крийк, към моста. И тогава… — Тя се поколеба, намръщи се объркано, сякаш се опитваше да си спомни по-нататък. Вода. Спомни си водата. Някой крещеше. Но нищо повече.

— И тогава го прекосих — заключи доволно накрая. — Трябва да съм го направила, защото съм тук. И това е всичко. Сега може ли да тръгваме?

Деймън не й отговори.

— Колата е все още в реката — обади се Стефан.

Двамата с Деймън се гледаха като двама възрастни, които водеха спор над главата на неразбиращо дете, враждебността им бе изчезнала за миг. Елена усети прилив на раздразнение. Отвори уста, но Стефан продължи:

— Бони, Мередит и аз я намерихме. Аз се хвърлих във водата и измъкнах Елена, но тогава…

Но тогава какво, намръщи се Елена.

Устните на Деймън се извиха в подигравателна усмивка.

— И се отказа? Точно ти би трябвало да се досетиш какво се е случило. Или идеята ти се е сторила толкова отблъскваща, че дори не си се замислил? Наистина ли би предпочел тя да е мъртва?

— Тя нямаше пулс, не дишаше! — избухна Стефан. Освен това никога не е поемала достатъчно кръв, за да се промени! — Погледът му стана твърд. — Поне не и от мен.

Елена отвори отново уста, но Деймън притисна два пръста към устните й, за да я накара да замълчи.

— И това сега е проблем — спокойно рече. — Или си прекалено сляп, за да го проумееш? Каза ми да я погледна, но по-добре сам я погледни. Тя е в шок, държи се неразумно. О, да, дори аз трябва да го призная. — Замълча за миг и се усмихна ослепително, преди да продължи. — Има нещо повече от обичайното объркване след промяната. Тя се нуждае от кръв, човешка кръв, в противен случай организмът й няма да има достатъчно сили, за да завърши промяната докрай. И тя ще умре.

Какво иска да каже с това, че се държа неразумно, помисли си ядосано Елена.

— Добре съм — изрече през пръстите на Деймън. — Уморена съм, това е всичко. Смятах да поспя, когато чух, че двамата се биете и дойдох, за да ти помогна. А после ти не ми позволи да го убия — додаде тя с отвращение.

— Да, защо не й позволи? — попита Стефан. Взираше се в Деймън, сякаш искаше с очите си да прогори дупка в него. Всяка следа на примирение бе изчезнала. — Щеше да бъде най-лесното нещо на света.

Деймън се втренчи в него. Внезапно гневът му се завърна и ненавистта му избухна с нова сила. Дишаше бързо и накъсано.

— Може би не обичам лесните неща — просъска той. После отново се овладя. По устните му заигра подигравателна усмивка. — Можеш да го приемеш така, скъпи братко — додаде, — ако някой изпита удоволствието да те убие, то това ще съм аз. Никой друг. Възнамерявам сам да свърша тази работа. А аз съм истински майстор в това, уверявам те.