Читать «Яростта (Книга трета)» онлайн - страница 47

Елена се намръщи и отвори уста, но Бони продължи:

— Както и да е, да започваме. Изгаси лампата, Мередит. Дай ми минута да се настроя и тогава задавайте въпросите си.

В настъпилата тишина на полутъмната стая Елена наблюдаваше как светлината на свещта трепка върху сведените клепачи на Бони, както и сериозното лице на Мередит. Сведе поглед към ръцете си, които лежаха отпуснати в скута й, бледи на фона на черния пуловер и клина, които Мередит й бе заела. После погледна към танцуващия пламък.

— Добре — каза Бони тихо и взе свещта.

Елена сплете пръсти, стисна ги силно и заговори с нисък глас, за да не нарушава атмосферата.

— Коя е другата Сила във Фелс Чърч?

Бони наклони свещта, така че пламъкът лизна едната й страна. Горещият восък потече като вода в купата и оформи сфери.

— От това се опасявах — въздъхна Бони. — Няма отговор, нищо. Опитай с различен въпрос.

Разочарована, Елена се облегна назад и заби нокти в дланите си. Мередит беше тази, която заговори.

— Може ли да открием тази друга Сила, ако я потърсим? И може ли да я победим?

— Това са два въпроса — измърмори под нос Бони и наклони свещта. Този път восъкът оформи кръг — неравен бял кръг.

— Това е обединение! Символ на съединените ръце на хората. Означава, че ще можем, ако се съюзим.

Елена вдигна рязко глава. Това бяха почти същите думи, които бе казана на Стефан и Деймън. Очите на Бони искряха от въодушевление и трите се усмихнаха една на друга.

— Внимавай! Продължава да се излива! — възкликна Мередит.

Бони побърза да изправи свещта и отново погледна в купата. Последният излят восък бе оформил тънка права линия.

— Това е сабя — каза тя бавно. — Означава жертва. Можем да победим, ако сме заедно, но ще има жертви.

— Какви жертви? — попита Елена.

— Не зная. — Лицето на Бони придоби обезпокоено изражение. — Този път мога да ви кажа само това. — Постави обратно свещта в свещника.

— Леле! — бе всичко, което каза Мередит и стана, за да запали лампите. Елена също се изправи.

— Е, поне знаем, че можем да я победим — отбеляза тя и подръпна нагоре клина, който бе твърде дълъг за нея. Зърна отражението си в огледалото на Мередит. Определено не приличаше на Елена Гилбърт — законодателката на модата в гимназията. Облечена цялата в черно, тя изглеждаше бледа и опасна, като сабя в ножница. Косата й падаше небрежно по раменете.

— В училище не биха ме познали — измърмори тя с болка в гласа.

Беше странно, че още я бе грижа за училището, но беше факт. Сигурно защото не мога да отида там предположи тя. Защото толкова дълго беше кралица толкова отдавна бе начело на всички събития, че не можеше да повярва, че никога повече кракът й няма да стъпи там.

— Можеш да отидеш някъде другаде — предложи Бони. — Искам да кажа, след като всичко това свърши, можеш да завършиш учебната година някъде, където никой не те познава. Като Стефан.

— Не, не мисля. — Тази вечер Елена бе в странно настроение, след като бе прекарала деня сама, наблюдавайки сипещия се сняг. — Бони — каза рязко, — ще погледнеш ли отново ръката ми? Искам да ми предскажеш моето бъдеще, моето лично бъдеще.