Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 9

Калеб го погледна в очите.

— Брутално е. Зло, но необходимо. Знаеш, че би те убил, без да помисли, мен, майка ти, всеки — и после ще спи като бебе. Не си струва да изпитваш угризения.

— Знам, но се чувствам…

Калеб пристъпи към него и го прегърна — почти никога не го правеше.

— Знам, повярвай ми, знам. Човек губи нещо и никога не може да си го върне. Но противниците ни мислят злото на всички, които обичаме, и трябва да бъдат спрени. Това ще отнеме още известно време. Ако не разполагахме с ресурси, щяха да ни трябват дни. Но този мъж ще каже това, което искаме, до час-два. Ако искаш, остани тук.

Тад помисли за момент и поклати глава.

— Не. Някой ден може да ми се наложи да правя същото.

Калеб кимна. Джоми и Зейн щяха да изтърват този аспект на урока.

Влязоха в помещението и видяха, че палачът отново свестява Кетлами.

— Едва ли ще издържи дълго — прошепна Зейн, когато застанаха до него.

— Ще откриеш, че хората са доста по-издръжливи от очакваното, ако силно вярват в нещо. Този човек вярва, че служи на по-висша кауза, и това го прави по-корав. Питай Талвин Хокинс — Калеб си спомни историите на баща си за пленничеството му при цураните — или дядо си какво са изтърпели. Обзалагам се, че ще се изненадаш.

След около час палачът внезапно спря, обърна се мълчаливо към Пъг и магьосникът кимна. Пъг на свой ред погледна мъжа до себе си и той махна неопределено с ръка.

— Дай му вода — нареди Пъг.

Двете глътки вода сякаш освестиха Кетлами и той успя да заплюе палача. Той само невъзмутимо избърса качулката си и погледна Пъг за инструкции.

— Къде е вашият Върховен майстор?

— Никога няма да ви кажа — отвърна Кетлами.

Мъжът до Пъг го дръпна за ръката и каза:

— Готово.

— Сигурен ли си? — попита Накор.

— Напълно — отговори мъжът.

Пъг си пое дъх и погледна Кетлами. Разкривените черти на подпухналото от бой лице не можеха да скрият злобата му.

— Приключвай — каза тихо магьосникът.

Без да се колебае, палачът измъкна от колана си нож и с едно бързо движение сряза някаква артерия, която изхвърли фонтан кръв. Очите на Кетлами внезапно се разшириха.

— Какво…

Устата му се напълни с кръв и главата му клюмна.

Накор се обърна към тримата младежи и обясни:

— Ако спрете достъпа на кръв до главата, той губи съзнание, преди да разбере, че е наръган. Прилича на клане, но е много по-милостиво от останалите удари.

— Милостиво или не, смъртта си е смърт — прошепна Джоми.

Пъг махна на останалите да излязат, а палачът започна да сваля тялото на Кетлами.

Щом ги видя да излизат, Бек се изправи и каза нетърпеливо:

— Ще се махаме ли? Вече ми е скучно.

— Скоро ще имаме предостатъчно кървава работа — успокои го Накор и се обърна към Пъг. — Ще се видим горе.

И поведе Бек по коридора.

Намираха се в мазето на един от големите складове на Чезарул в покрайнините на град Кеш. Магнус беше пренесъл пленника тук, в случай че в Дърбин са останали агенти на Нощните ястреби. Бяха почти сигурни, че са унищожили култа в Империята — но само почти.

Пъг се обърна към мъжа, който го следваше като сянка.

— Къде?

— В цитаделата Кавел.

Пъг сякаш се опита да си спомни нещо.