Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 5

Александър,

ТОЙ ИДВА!

За съжаление останалата част от писмото беше откъсната. Не знаех от кой беше или какво означаваше. Не знаех каква жизненоважна информация съдържаше — може би свръхсекретно място. Беше като да гледаш филм и да не видиш края. И кой беше „той“?

Отидох до прозореца и се загледах в луната — прозорецът, за който се говореше, че на него е стояла баба му. Почувствах близост към баронесата. Тя бе изгубила любовта на живота си и бе принудена да пази тайната му в изолация. Чудех се дали това е и моята съдба.

Накъде се бе запътил Александър? Към Румъния? Бих купила билет за Европа, ако се наложеше. Бих вървяла от врата на врата, за да го намеря.

Чудех се, ако той бе останал, какво щеше да му се случи. Ако градът бе разбрал самоличността му, щеше да бъде тормозен, отведен за научно изследване, или разнасян наоколо като главен герой в някакво шоу. Чудех се какво би се случило с мен. Можех да бъда разпитвана от ФБР, гонена от таблоиди, или принудена да живея изолирана, позната като Хищната вампирка.

Обърнах се, за да напусна стаята, когато видях малка книжка, подаваща се изпод матрака му. Взех я и застанах до прозореца, за да я разгледам отблизо.

Александър бе забравил паспорта си? Имаше празно място, откъдето снимката му бе отлепена. Докоснах мястото, чудейки се каква снимка би могъл да има вампир.

Прелистих страниците. Печати от Англия, Ирландия, Италия, Франция и Щатите.

Ако в момента държах паспорта на Александър, той не беше в Румъния. Никой не може да отпътува от страната без паспорт.

Сега имах едно нещо, което нямах преди.

Надежда.

— Намали малко! — каза майка ми, когато нахлух през кухненската врата. — Оставяш следи по целия под.

— Ще го изчистя после — казах прибързано.

— Бих искала да поканя Александър на вечеря тази седмица, — предложи тя, настигайки ме. — Не сме го виждали от партито. Държиш го само за себе си.

— Добре… — измърморих. — Ще поговорим после. Имам да уча.

— Учене? Учиш от партито насам. Александър ти влияе положително — каза тя.

Само ако знаеше, че се бях скрила в стаята си и чаках имейли, обаждания и писма, които никога не пристигаха.

Били и баща ми гледаха бейзболен мач в кабинета.

— Кога идва Александър? — Били попита, като минах оттам.

Какво можех да кажа? Вероятно никога?

— Не още известно време. Не искам да го излагам прекалено много на предградията. Може да поиска да играе голф.

— Имаш си пазач, — баща ми ми направи комплимент.

— Благодаря, татко — казах, спирайки за момент, мислейки за всички онези семейни пикници, празници и ваканции, които аз и Александър нямаше да споделим.

— Моля, не ме безпокойте, — наредих, запътвайки се към прилепската си пещера.

— Мислиш ли, че пише домашни? — Били попита баща ми изненадан.

— Правя доклад, — отвърнах. — За вампири.

— Убеден съм, че ще изкараш 6, — отговори баща ми.

Заключих се в стаята си и трескаво започнах да търся из интернет места за вампири, където можеше да бъде Александър. Ню Орлиънс? Ню Йорк? Шест месеца без слънчева светлина на Северния полюс. Би ли искал вампир да се крие сред местното население, или да се изолира, заедно с тези от своя вид?