Читать «Малкият моряк» онлайн - страница 7

„Сен Жан“, на борда, на който бяха останали баща ми и братовчед ми, следваше двумачтовия кораб на кратко разстояние и аз гледах по-скоро лодката, отколкото кораба. Когато я потърсих след влизането на кораба в пристанището, не я видях. После веднага я забелязах извън вълнолома. Притисната от маневрирането на големия кораб, тя беше пропуснала твърде тесния проход и сега бягаше към един малък залив надясно от вълнолома, където обикновено в дни на буря морето биваше малко по-спокойно. Но този ден и там, както навсякъде, догдето стигаше погледът, то беснееше и беше съвършено невъзможно да се преодолее вятърът, за да се доближи брегът. Платното беше отвлечено. Тогава от лодката пуснаха котва и обърнаха нос срещу вълните, които се нахвърлиха стремително от морската шир. Между нея и брега се изправяше цяла редица скали, които водата щеше да покрие не по-рано от половин час. Дали щеше да издържи котвата?

Аз бях още дете, но имах достатъчно опит в морските работи, за да преценя ужаса на това продължително очакване.

Чувах около мен да се отправят същите въпроси:

— Ако издържат още, ще могат да заседнат, но ако „Сен Жан“ излезе в открито море, ще се разбие на трохи.

— Калбри е здрав плувец.

— О, да, но ако можеше да се плува.

Дори дъска не би останала непогълната в този вятър от вода, трева, камъни и пяна.

Стоейки задъхан все там, усетих прегръдката на две ръце. Беше майка ми. Обезумяла от ужас, тя бе дотичала при мен.

Капитан Уел и някои други ни заобиколиха, говореха ни, опитваха се да ни успокоят. Без да отвърне на когото и да било, бедната ми майка гледаше в простора.

Внезапно силен вик надви шума на бурята:

— Котвата се откъсна!

Майка ми падна на колене и ме повлече със себе си.

Когато вдигнах отново очи, видях „Сен Жан“ да приближава върху гребена на една огромна вълна: повдигнат, носен от нея, той мина над преградата на скалите, но вълната започна да се разбива и спада, лодката се изправи цяла, като се въртеше, и аз видях след това само широк водопад от пяна.

Два дни по-късно намериха тялото на баща ми ужасно осакатено. Братовчедът ми не бе намерен изобщо.

IV

В течение на шест години мястото на баща ми стоеше незаето край масата, ала не в това се състоеше страшната и мрачна празнота, която последва това злощастие. Неговата смърт не ни доведе до пълна нищета, защото имахме къща и малко земя, макар че майка ми трябваше да работи, за да живеем.

Някога тя беше най-добрата гладачка в селото и тъй като бонетата на Порт Дийо са едни от най-хубавите шапки по крайбрежието, тя отново намери препитание.

Господата Лейо сметнаха, че трябва да ни помогнат.

— Брат ми ще ви взема един път на всеки петнадесет дни, и аз също веднъж на петнадесет дни. Един ден от седмицата, все е нещо.