Читать «Малкият моряк» онлайн - страница 14

Накара ме да вляза в един голям салон, пълен с книжа, и ме остави.

Имах по-голямо желание да плача, отколкото да пиша, защото нещо бе свило сърцето ми след вълнението от раздялата и ме задушаваше. При все това се постарах да се подчиня. Но зацапах листа повече със сълзи, отколкото с мастило, защото макар че това беше първото ми писмо, чувствах, че „Пристигнах и Съботан ще отиде утре да вземе бельото ми“ беше малко късо, ала не ми беше възможно да измисля друго.

От четвърт час стоях смазан от тази нещастна фраза, която не искаше да се удължи, когато вниманието ми беше отвлечено от разговора, който се водеше в съседната стая между господин дьо Биорел и слугата му.

— Засега — казваше последният — детето пристигна.

— Мислеше, че няма да дойда ли?

— Мислех, че всичко тук трябва да се промени. Господинът закусва към обед, а аз пийвам нещо сутринта. Детето ще чака ли до обед, за да яде, или ще пие с мен?

— Ти си луд с твоето пийване.

— Аз никога не съм отглеждал деца.

— Но си бил дете, нали? Е, добре, отнасяй се с него, както са се отнасяли с теб.

— Аз бях отгледан сурово. Ако искате да го гледате така, по-добре е да си го върнете у тях. Не забравяйте, че дължите нещо на малкия.

— Не го забравяй ти. Ще му даваш това, което си обичал, когато си бил на неговата възраст, а може и да го питаш какво иска.

— Виж, ако наредите така, ще върви добре.

— Съботане, знаеш ли за какво служат децата?

— Служат само за да опустошат всичко и да те накарат да прокълнеш света.

— Служат, за да започне отново нашият живот, когато се е отклонил от правия път. Служат да постигнем това, което сме пропуснали.

Почти веднага след това той влезе в стаята.

— Ти нищо не знаеш — каза, четейки писмото ми, — но толкова по-добре. Няма да има нужда да изкореняваме, преди да засаждаме. А сега върви да се разходиш.

Наистина странно място беше този остров, наричан скалата Гант.

От крайбрежието той се виждаше като амфитеатър във форма на удължен триъгълник, чиито най-дълъг и най-нисък край беше отделен от сушата само чрез един ръкав вода, широк едва четиристотин метра. Целият наклон към сушата бе покрит със зеленина, трева и храсти, които само тук-таме пропускаха някоя сива ивица гранит. Откъм морето всичко беше оголено, обрулено, изгорено от ветровете и от солта.

Къщата беше разположена на върха на острова, където склоновете се съединяваха, за да образуват малко плато, и ако със своето положение тя се радваше на пълен кръгозор, който обхващаше изцяло хоризонта към сушата и към морето, същевременно беше изложена на всичката сила на ветровете, от която и страна да духаха те.

Но ветровете нищо не можеха да й сторят, защото бе строена при управлението на Шоазьол¹, за да пречи на англичаните да слизат на брега, и защото беше свързана с караулните от крайбрежието. Тя имаше гранитни стени, дебели много стъпки, и покрив, който би издържал на бомби.

Впрочем тези ужасни ветрове бяха благодатни за острова. Те правеха климата му през зимата по-мек, отколкото във вътрешността на сушата, така че във вдлъбнатините на почвата се срещаха олеандри, лаврови храсти, фуксии и смокини.