Читать «Достатъчно основание» онлайн - страница 189

2.

Слънцето вече загатваше за присъствието си на хоризонта и пръскаше синкава светлина сред непрогледната тъмнина. Образите — включително червеният „Форд Ескорт“ с градински маркуч, излизащ от тръбата на неговия ауспух — бяха неясни и мрачни, все едно че ги гледаш през потно стъкло. Никаква друга кола, освен радиоколата на Нелсън. Зарадва се, че му е предоставена възможността пръв да огледа трупа. Доктор Крисчънсън беше прав: самоубийствен.

Униформеният полицай от патрулната кола му махна с ръка от далечната страна на паркинга, където ограждаше мястото на инцидента с оранжевата полицейска лента.

Дюит приближи „Ескорта“ бавно; вниманието му беше приковано върху мъгливото стъкло на шофьорския прозорец. Поколеба се до вратата на шофьора. От пролуките между изолиращите лепенки излизаше автомобилен газ. Сложи си хирургически ръкавици, извади пистолета от кобура и дръпна вратата да се отвори, готов за стрелба.

Главата и тялото на патрулния полицай Бъфорд Нелсън изпаднаха от колата и се отпуснаха на неговите ръце. Отгоре на главата имаше ужасна рана от силен удар със здрава тояга и косата беше сплъстена от кръв.

Движение зад него! Докато Дюит се завърти със своя 38-калибров в ръка, униформеният полицай, Майкъл Куин, допря пистолета до гърдите му.

— Глупак — каза той и натисна спусъка за първия си изстрел.

Огънят от дулото блесна в очите на Дюит — нещо, за което всяко ченге беше чувало и беше предупреждавано, но нещо, на което не искаше да бъде свидетел. Особено яркият цвят на сярножълто, който предупреждава, че куршумът идва право в теб. Парче от лявата ръка на Дюит се откъсна и се пръсна из въздуха и по колата. Следващият изстрел обаче се заби в гърдите, както и следващият, и последващият: удари като с ковашки чук, поради близостта на изстрелите. Почувства смазващата им сила по ребрата, която почти го задушаваше. Като че ли пълна тъмнина надвисна над очите му и той се замисли за миг за Еми, представяйки си как е на сигурно място. Жива. Замисли се и за Бог, и се попита как може да бъде допуснато човек като Майкъл Куин да се разхожда свободно по земята, докато неговите момичета бяха отнети от него. Справедливостта, помисли си пак той, е нещо, което не съществува в природата. То е творение на човешкия ум. Тъмнината налагаше волята си над него, опитвайки се да го прати в безсъзнание, но той не искаше да се подчини.

Мощните гърмежи на револвера спряха; миризмата на бездимен барут беше по-силна от тази на изгорелите газове от ауспуха.

— Копеле — чу той да казва Куин.

Майкъл Куин се обърна към полицейската кола на Дюит. Джеймс Дюит го погледна със силно извити настрани очи, дръпна ударника на своя пистолети с енергично движение се изправи на крака. Лявата ръка крещеше от болка. Едва дишаше, но успя да извика в гръб на Куин:

— Глупак!

Куин се обърна като на пети и облещи удивен поглед в зеещите дупки по полицейската жилетка на Дюит, от които не течеше никаква кръв.

Дюит каза:

— Ние не наричаме тези неща самоубийства, Куин. Наричаме ги МТН-та. Не наричаме и това тук „паркинга при плажа“. Казваме му Дел Мар. И никой униформен не би извикал мен пръв. Всеки щеше първо да се обади на диспечерката. Нелсън те предаде.