Читать «Достатъчно основание» онлайн - страница 152
Ридли Пиърсън
Клеър беше облечена с консервативно морскосин костюм, дълги тъмни чорапи и обувки с високи токчета от здрава патентова кожа. Беше си сложила очила с големи стъкла и тъмни рамки. Самата приличаше на прокурор. Носеше тежко куфарче, което стоеше до краката й. Лявата й ръка мачкаше носна кърпичка. Никакво друго скъпоценно украшение, освен малки като кабарчета златни обици на ушите.
Даниели каза с металически глас, който като че ли излизаше от изтъркани вече гласни струни:
— Съдът ще се занимае с дело по предварително разпитване и изслушване, номер тринайсет–девет–седем–едно, именувано Щатът Калифорния срещу Майкъл Куин. Това ли е правилното ви име?
— Да, сър — отговори Куин.
— Стенограмата следва да отрази, че обвиняемият е представен от съветващ адвокат. Щатът е представен от Бил Сафелети, главен прокурор от името на област Монтерей. Аз съм съдията Алберто Даниели. Готов ли е щатът да продължи?
— Да, Ваша Чест.
— А защитата?
— Защитата е готова, Ваша Чест — каза Мейхъни.
— Желаете ли оплакванията на ищеца да бъдат прочетени изцяло, да бъдат прочетени в общи линии или се отказвате от това си право?
— Ще се откажем от това — отговори тя. — Бих искала обаче да направя предложение, на този етап да се изключат свидетели.
— Решено.
— Ваша Чест — реагира Сафелети, — щатът е определил Джеймс Дюит като помощник и офицер по разследването.
— Добре — каза Даниели с категоричен тон. — Детектив Дюит, застанете, моля, до мистър Сафелети тук отпред. Всички други свидетели ще бъдете отведени вън от залата и ще бъдете викани в подходящо време. Благодаря ви. — В продължение на следващите няколко минути настана объркване и дори суматоха, когато бяха прочетени имената и свидетелите, включително Клеър, излязоха от съдебната зала. Докато имаше готовност да се възобнови предварителното дело по изслушване, в залата останаха само шепа най-любопитни репортери и двама художници на скици.
— Щатът може да извика първия си свидетел.
— Благодаря, Ваша Чест. Ако може първо служителят да отбележи няколкото веществени доказателства, това мисля ще ускори работата ни. — Това отне няколко минути. — Щатът призовава детектив сержант Джеймс Дюит.
Дюит стана, пъхна ризата в панталона си и оправи вратовръзката си.
След като се закле, Дюит зае мястото на свидетелите, което му беше доста познато от дните като лабораторен техник. Сафелети се приближи.
САФЕЛЕТИ: Кажете името си, моля, за да бъде записано.
ДЮИТ: Джеймс Дюит.
Въпрос: Каква е вашата професия?
Отговор: Аз съм следовател в полицейския участък „Кармъл“.
В.: Какви са задълженията ви като следовател?
О.: Разследвам всички случаи, освен свързаните с нарушенията на закона за движение по пътищата, които стават в град Кармъл.
В.: Всичките криминални?
О.: Аз съм единственият детектив.
В.: Колко години се занимавахте с работата, свързана с приложение на закона?
