Читать «Горещи следи» онлайн - страница 153

— Дамарис Кембъл не може ли да ви каже? — попита Лутър.

— Каза ни, че според Крейгмор тя не била подготвена да получи такава информация. Разпитващите я смятат, че не е излъгала. Изпратил съм хора, които претърсват имението на Крейгмор много внимателно, също и офиса му, компютъра му, пялото му минало. Открихме някои неща, но ни чака още много работа. Той е бил гениален в прикриването на тайните си.

— Доста работа се очертава — измърмори Лутър.

— Не ми го казвай — отвърна с недоволство Фалън. — Работя по двайсет и четири часа седем дни в седмицата.

— Това не е добре, господин Джоунс — намеси се Грейс. — Рано или късно ще рухнете от този стрес. А това би било истинска катастрофа. Обществото се нуждае от вас в най-добрата ви форма през следващите няколко месеца.

Фалън пак изсумтя.

— Нямам голям избор.

— Напротив, имате — не отстъпи Грейс. — Просто трябва да се съсредоточите върху този проблем за няколко минути така, както върху другите въпроси. Като начало си намерете помощник.

— Забрави! Аз работя сам.

Грейс се усмихна.

— И Лутър така говореше. Поне докато не му възложихте тази задача, в която трябваше да работим заедно. Трябва да признаете, че двамата се оказахме добър екип.

— Имам причини да работя сам — възрази Фалън. — Никой не може да ме изтърпи по-дълго от пет минути.

— Това не е вярно. Аз правех проучвания за вас в продължение на няколко месеца. Не съм имала проблем.

В другия край на стаята Лутър се усмихна, но не каза нищо.

— Ти си различна — измърмори Фалън.

— Е, и? Намерете някой друг, който е различен. Имате нужда от асистент, господин Джоунс. Поставете си за цел да наемете някого за тази работа. Приемете го като пъзел, с който трябва да се справите по най-бързия начин.

— Ще трябва да е някой, на когото да мога да доверя тайните на Обществото — каза Фалън неубедително.

— Разбира се. Но това не се случва за пръв път в историята. Не забравяйте, че Кейлъб Джоунс, основателят на „Джоунс и Джоунс“, си е наел асистентка, която по-късно станала негова съпруга. Тя е била вторият Джоунс в „Джоунс и Джоунс“, нали така?

— Няма нужда да разказваш историята на моето семейство. Аз със сигурност не се нуждая от съпруга.

— На вас ви трябва асистент, не съпруга — успокои го тя.

Последва дълга пауза.

— Ще си помисля. А, между другото, трябва да създадеш нова самоличност за Дамарис Кембъл. Тя твърди, че Крейгмор никога не е споменавал на съвета на „Нощните сенки“ за нейното съществуване, но не искам да рискувам. Направи секретни генеалогичните файлове, става ли?

— Хм. — Грейс спря. — Мислех, че „Джоунс и Джоунс“ си има хора, чиято работа е да създават нови самоличности.

— Така е, за рутинни случаи, когато трябва да се осигури временно прикритие на даден агент. Но аз ти говоря за изцяло нова биография. Искам да има история, която може да се проследи от няколко поколения в генеалогичните архиви. Доколкото знам, ти си най-добрата в тези неща, поне що се отнася до създаването на фалшиво минало в Обществото. Гърлото й пресъхна.

— Моля?

— По дяволите, това, което направи за себе си, след като се отърва от онзи кучи син Мартин Крокър, беше перфектно. Ако не следях Крокър по онова време, защото усещах, че се занимава с нещо незаконно, никога не бих се усъмнил в обстоятелствата около смъртта му, камо ли да се запитам какво е станало с икономката му. Приятно пътуване.