Читать «Горещи следи» онлайн - страница 150

— Много се радвам, че петната върху дрехата на Лучия не са били от истинска кръв — каза тя. — Бил е костюм от гардероба на операта.

— Фалън Джоунс смята, че твоята теория за бавното й умопомрачение е вярна. Тя е била нестабилна от началото. Като е използвала гласа си да убива хора без причина, просто е обезумявала все повече. А с лудостта идва и загубата на контрол върху нормалната й природа.

— Ти как ме откри? — попита тя.

— Винаги ще те откривам — отвърна той.

Тя се усмихна.

— Такъв си романтик! Говоря сериозно.

— Аз също.

Тя се извърна и го погледна.

— Хайде, кажи ми как разбра, че Гътри ме е завел в операта.

— По пътя на елиминирането. Сирената е имала ограничен брой места, където да те затвори. Това е малък град. В дома на Гътри имаше голям прием, така че там не можеше да е. Трудно би могла да те отведе тайно в хотелския си апартамент. Къде другаде би могла да отиде? Ти сама ми каза, че тя обожава светлините на прожекторите. А Нюлин Гътри има достъп до най-добрата сцена в града.

— Гениално.

— Да. Работил съм като детектив, ако си забравила.

Тя отпусна ръка върху ранения му крак.

— Който е бил детектив, винаги си остава такъв.

49.

Сирената гледаше вълните, които се разбиваха далече под нея. Лъч студена лунна светлина огря сцената — идеалното осветление за последното й представление. Скалите наподобяваха Замъка на Светия ангел, от който Тоска се хвърля, след като любимият й е бил разстрелян.

Всичко беше свършило. Онази Ренкуист се беше оказала по-силна от Гласа. Силата почти я беше напуснала и тя знаеше, че никога няма да се възстанови. Сирената беше обречена. По-добре беше да напусне сцената тази вечер. Утре критиците щяха да я направят отново известна, щяха да възхваляват нейната Кралица на нощта и да скърбят за загубата на невероятния й талант. Смъртта й щеше да бъде водещата новина.

Разпери широко ръце, запя песента и се хвърли от стената на замъка.

Наистина беше по-добра от Калас. Тя беше Сирената.

50.

Двамата проведоха разговор по телефона с Фалън от хотелската си стая в Ел Ей на следващия ден.

— Тялото на Райън е било намерено на скалите край брега на едно място, наречено Адския огън — съобщи им Фалън. — Изглежда това място е някаква голяма туристическа атракция в Акейша Бей. Там се образуват много големи и опасни вълни. Фотографите го обожават. Строго забранено е за къпане или гмуркане.

— Тоска се е хвърлила от стената на крепостта — каза Грейс. — Подходящо място за последното представление на Сирената.

— Знаела си, че ще скочи? — попита Фалън с любопитство.

Лутър също я погледна от другия край на стаята.

— Не знаех как ще го направи — обясни Грейс. — Но да, бях почти сигурна, че ще се самоубие. Видях го в аурата й, когато побягна към сцената.

— Е, изглежда, че този път няма да се нуждаем от услугите на Суитуотър — заключи Фалън. — Това опростява нещата.

— А какво става с Дамарис Кембъл? — попита Лутър.

— В момента разговарят с нея. По-късно днес ще получи първата си инжекция от антидота.