Читать «Горещи следи» онлайн - страница 11

— Защо не допиеш бирата си? — му подхвърли Лутър. — Аз ще се погрижа.

— Аха, добре. — Рей погледна бутилката пред себе си. — Бирата ми.

Благодарен за това, че му подсказаха какво да прави в този момент, той взе бутилката и отпи голяма глътка.

Лишен от жертвата си, натрапникът се разяри. Лицето му се изкриви от ярост. Той се наклони на една страна и погледна през рамото на Лутър.

— Ей, на теб говоря, тъп сърфист такъв — извика той.

— Не — каза Лутър със същия тих глас, с който беше говорил на Рей. — Говори на мен. В момента обсъждаме факта, че трябва веднага да напуснеш.

Аурата на мъжа беше много по-стабилна от тази на Рей. Това беше добрата новина. Лошата беше, че бе в цветовете на яростта и недоволството.

Коректното определение за подобен род грубияни и скандалджии беше, че страдат от ниска самооценка и се опитват да компенсират, като правят другите свои жертви. Що се отнасяше до Лутър, това бяха пълни глупости. Хората като мъжа с цветната риза смятаха, че превъзхождат околните, и им липсваше каквато и да е способност за съчувствие. Грубияните тормозеха не от неосъзнато желание да компенсират ниската си самооценка. Те го правеха, защото можеха и защото им доставяше удоволствие. Единственото противодействие срещу тях беше да ги накараш да изпитат страх. Защото чувството им за самосъхранение беше много изострено.

В енергията на мъжа нямаше никакви изненади или загадки. Желанието за издевателство беше съвсем явно. Лутър отново генерира потискащата енергия. Прищявката на мъжа да нарани и унижи Рей изчезна незабавно под тежестта на изтощението, но грубиянът вече се беше изправил с лице към Лутър.

— Ей, барманът, махни се от пътя ми, ако не искаш да пострадаш.

Той сграбчи ръката му с намерението да го блъсне настрани. Това беше грешка. Физическият контакт засили въздействието на енергията, която Лутър използваше.

Мъжът се олюля леко и загуби равновесие. Хвана се за ръба на масата.

— Какво? — каза той едва. — Май не ми е добре.

— Не се тревожи за сметката — каза Лутър. Той хвана мъжа и го поведе към вратата. — Заведението черпи.

— Тъй ли? — Скандалджията поклати глава и напразно се опита да фокусира погледа си. — Какво става?

— Сега си тръгваш.

— А! — Шарената риза сбърчи чело. — Добре. Изведнъж се почувствах много уморен.

Той не се опита да се съпротивлява. Изведнъж шумът в заведението стихна. Всички гледаха мълчаливо как барманът води натрапника към изхода.

Когато вратата се затвори зад тях, шумът в „Тъмната дъга“ се върна към нормалното си състояние.

— Какво става? — мъжът потърка очите си. — Къде отиваме?

— Прибираш се в хотела си.

— Така ли? — В думите му нямаше съпротива, само объркване и замаяност.

Лутър го изведе в малкия вътрешен двор, минаха покрай болнавите палми в саксии, които Уейн беше сложил там и бе направил неуспешен опит да създаде автентична атмосфера.

Наближаваше десет часът. Собственикът на ловния клуб на втория етаж беше прибрал табелата, която обещаваше на туристите Място за безопасна стрелба, Истински оръжия, Заводски муниции и Отлично обслужване на клиентите. Имаше причини, поради които Лутър не успяваше да разбере изцяло фирмите, които предлагаха на туристите стрелбища на закрито, а те процъфтяваха в Уайкики.