Читать «Партньори» онлайн - страница 62

— Съжалявам, Патрик — поклати глава Суийни.

— Това ли е всичко?

— Засега. Ще се отбия в канцеларията на съда, за да видя дали не е заведен още някой иск.

— Изпращай ми ги тук. Санди работи бързо.

Стиснаха си ръцете, този път без белезниците да пречат, и шерифът излезе.

— Винаги съм харесвал Реймънд — отбеляза Патрик. Сложи ръце на кръста си и започна бавно да кляка. Стигна до средата, но бързо се изправи. — Още много остава. Болят ме чак костите.

— Това е добре — подхвърли Санди. — Помага ни пред съда. — Прелисти документите и отбеляза: — Изглежда, Труди наистина ти е ядосана. Иска да се махнеш от живота й.

— Направих всичко възможно. Какви са основанията?

— Пренебрегване и изоставяне. Морален тормоз.

— Горката.

— Ще оспорваш ли?

— Зависи какво иска.

Санди обърна на втората страница.

— Ами… тук е написано, че иска развод, пълни родителски права, отнемане на твоите родителски права, включително и правото на посещение, цялата реална собственост, притежавана от двама ви по времето на твоето изчезване… така го е написала… „изчезване“… плюс, аха, честен и разумен процент от евентуалните ти придобивки след „изчезването“.

— Ах, каква изненада.

— Това е всичко, което иска. Поне засега.

— Санди, ще й дам развод, при това с радост. Само че няма да стане толкова лесно, колкото си мисли.

— Какво имаш предвид?

— Ще говорим за това по-късно. Уморен съм.

— Патрик, все някога трябва да говорим за тези неща. Не знам дали си даваш сметка, но трябва да обсъдим твърде много въпроси.

— По-късно. Сега имам нужда от почивка. Майка ми ще дойде всеки момент.

— Добре. Шофирането, борбата с трафика в Ню Орлиънс, паркирането и разстоянието, което трябва да извървя, ми отнемат два часа, за да стигна до офиса си. Кажи ми, ако обичаш, кога точно ще решиш, че искаш да се срещнем.

— Съжалявам, Санди. Разбери ме, наистина съм уморен. Какво ще кажеш за утре сутринта? Ще си почина добре тази нощ, а утре ще работим цял ден.

Санди въздъхна и прибра документите в куфарчето си.

— Добре. Ще бъда тук в десет.

— Благодаря ти, Санди.

Патрик полежа спокойно седем-осем минути, след което в стаята му нахлуха всевъзможни здравни специалисти — само жени.

— Здрасти, аз съм Роуз, старшата сестра. Трябва да те прегледаме. Би ли свалил ризата? — Не беше молба. Роуз вече дърпаше ризата над главата му. Две други сестри, едри колкото Роуз, застанаха от двете му страни и се заеха да го събличат. Сякаш им доставяше удоволствие. Появи се трета, с термометър и кутия други ужасни инструменти. Някаква лаборантка се блещеше в долния край на леглото. Санитарка с оранжева престилка чакаше край вратата.

Нахлуха заедно и в продължение на петнайсет минути правиха разни неща с тялото му. Той затвори очи и просто се остави в ръцете им. Тръгнаха си също толкова неочаквано, колкото и дойдоха.

Срещата на Патрик с майка му не мина без сълзи. Той й се извини само веднъж, за всичко. Тя го изслуша безмълвно и му прости така, както прощава само майка. Радостта й, че го вижда, прогони цялата горчивина, появила се съвсем естествено през последните четири дни.