Читать «Владетелят (Част I)» онлайн

Прегърбеният старец изплува от дъжда, чадърът от оризова хартия в ръцете му приличаше на корабно платно. Изкачи плъзгавите стъпала с усилие и пристъпи към каменната урна, която се пълнеше с чиста вода от къса бамбукова тръбичка.

Спря се и наклони глава, заслушан в плясъка на дъждовните капки и бодрото бълбукане на изворчето. Именно в тази смесица от тъжни и весели звуци се съдържа красотата на живота, помисли си той. В красотата винаги се съдържа тъга, казваше някога баща му. Когато усетиш това, вече няма да бъдеш дете…

Старецът поклати глава, усмихна се и вдигна мънистената завеса пред входа на „наванорен“.

Помещението беше тясно, претъпкано с мъже, които ядяха и пиеха. Над главите им се стелеше гъст тютюнев дим.

„Наванорен“ беше наименованието на кварталните кръчмички, името им произлизаше от мънистените завеси на тесните, обикновено единствени входове.

— Ирашаймасе — беше поздравът, с който го посрещнаха. Той кимна с глава, очите му с удоволствие се спряха върху красивото черно кимоно на високия мъж, който стана да го настани. Седна на масата, на която го очакваха. Един келнер постави ледена бутилка бира пред него, а той си поръча любимата храна в това заведение — варена глава от „хамачи“. Никъде другаде в Токио не предлагаха по-вкусно приготвена риба.

Бирата го разхлади, рибата беше поднесена. Не след дълго старецът вече разгорещено спореше с приятелите си, забравил за всичко. Дори да беше забелязал високата фигура, която безшумно се плъзна през мънистената завеса на задния вход, той с нищо не се издаде.

Това не беше типична японска кръчма, макар че предното помещение не се отличаваше по нищо от хилядите подобни гостилници, пръснати из островите. Защото зад него имаше дълъг коридор със стаи от двете му страни. Подобно на всички помещения в Япония, и тук ширината се измерваше с помощта на бамбуковите рогозки „татами“, които обикновено бяха широки около деветдесет сантиметра и дълги метър и осемдесет.

Високата фигура на Ничиреншу спря на място, очите му обходиха заведението. По-големите стаи — побиращи по осемнадесет татамита, имаха в средата по една дълга и ниска дървена маса. Около тази, която се разкри пред очите му, седяха мъже в делови костюми. Приведени напред, с изпотени лица и блестящи от напрежение очи, те бяха разкопчали белите си ризи и бяха разхлабили вратовръзките си.