Читать «Далеч на север» онлайн - страница 90

— С познати хора.

— Много ли?

— Зимното изкачване на Безименната трябва да се прави поне от трима. Той беше див и импулсивен, но не би тръгнал с по-малко. Не би се катерил с непознати. Или поне — само с непознати. — Джейкъб се усмихна леко. — Но той лесно печелеше приятели.

— А врагове?

— Човек, който има онова, което останалите желаят, си създава врагове.

— И какво имаше той?

— Красива жена. Умно дете. Непринудено поведение и липса на амбиции, които му позволяваха да прави каквото си иска — поне през повечето време.

— Да желаеш жената на друг мъж, често беше мотив за убийство от приятел.

— Чарлийн имаше ли връзка с някой друг?

— Не мисля.

— А той?

— Може би от време на време е преспивал с някоя жена, когато е бил далеч от дома си, както повечето мъже биха направили. А ако си е имал някоя в града, не го е споделил с мен.

— Не би било нужно да го прави — отвърна Нейт. — Сам щяхте да разберете.

— Да.

— Другите също. В град като този може и да има тайни, но те не остават тайни за дълго.

Нейт се замисли за миг.

— Употребяваше ли наркотици?

— Отглеждаше си малко марихуана. Но не я продаваше.

Нейт вдигна вежди.

— Само трева?

Когато Джейкъб се поколеба, той добави:

— Вече няма да го арестуват за това.

— Главно трева, но едва ли би отказал, ако му падне нещо друго.

— Имаше ли си дилър? В Анкъридж, да речем?

— Не мисля. Рядко имаше пари за такива удоволствия. Чарлийн държеше кесията и я стискаше здраво. Той обичаше да се катери, да ходи за риба и да пътува. Харесваше му и да лети, но не искаше да стане пилот. Работеше само когато му трябваха пари. Мразеше ограниченията, законите, правилата. Както повечето хора, които идват тук. Вас, например, не би ви разбрал.

Според Нейт, по-важното беше той да разбере Патрик Галоуей.

Зададе още няколко въпроса и записа новата информация в папката за случая, когато Джейкъб си тръгна.

След това настъпи моментът, когато трябваше се справи с далеч по-земния проблем с малолетните крадци. Те, чифт изчезнали ски и едно леко пътнотранспортно произшествие му създадоха работа до края на смяната.

Тази вечер щеше да почива. Ото и Пит поеха дежурството. Ако не се стигнеше до масово убийство, щеше да бъде свободен до сутринта.

Беше дал на Мег няколкото дни, които му бе поискала. Надяваше се, че е готова да го види.

Сам си беше виновен, че се върна в „Хижата“, за да си вземе дрехи за смяна — в случай че преспи у Мег.

Чарлийн нахълта в стаята му.

— Трябва да говоря с теб.

Тя седна на леглото. Беше облечена в черно — с прилепнал пуловер и още по-прилепнали панталони, както и тънките токчета, с които ходеше винаги.

— Добре. Защо не слезем долу да пийнем кафе?

— Разговорът е личен. Ще затвориш ли вратата?

— Добре. — Но той се подпря на нея — за всеки случай.

— Ще те помоля да направиш нещо. Да отидеш до Анкъридж и да кажеш на онези хора, че трябва да предадат тялото на Пат на мен.

— Чарлийн, те още не са го свалили от пещерата.

— Знам. Нали говоря с тези бюрократи и безчувствени типове всеки ден! Просто ще го оставят там горе.

Когато очите й се напълниха със сълзи, стомахът на Нейт се сви.