Читать «Далеч на север» онлайн - страница 33

Хоули беше висок около метър и седемдесет и пет и имаше златисто кестенява брада. Кръвта, която се беше стекла от раната на челюстта му, бе замръзнала.

— Да, пийнах две набързо.

— Срамота е, в девет сутринта.

— По дяволите! Бях на риболов на леда. Не ми пука кое време е. В хладилната чанта в колата имам хубава риба. Канех се да се прибера у дома, да хапна нещо и да си легна. И тогава банкерът видя проклетия лос и обезумя. Въртеше се по цялата ширина на пътя, а лосът стоеше там — ако питате мен, тези животни са безмозъчни — и аз трябваше да завия. Колата поднесе и Улкът се блъсна право в мен. Здравата се ударихме и с това всичко приключи.

Беше минало много време, откакто беше работил като транспортен полицай, а и никога не беше правил възстановка на тъмно, в сняг и температура под нулата. Но когато освети пътя с фенерчето и проучи следите, разказът на Хоули му прозвуча по-достоверно.

— Факт е, че сте пил. Ще трябва да ви вземем алкохолна проба. Застрахован ли сте?

— Да, но…

— Ще оправим всичко — повтори Нейт. — Да влезем на топло.

Той подкара към града. Ед и Хоули седяха смълчани на задната седалка. Спря пред клиниката, прати Ото с тях, за да ги зашият, и се върна в участъка за „балона“.

Докато беше там, провери шофьорските досиета на двамата. Обмисли решението си и се върна в клиниката.

В чакалнята имаше двама души. Млада жена със заспало бебе и старец в мръсен кафяв гащеризон, който смучеше празната си лула.

Жената зад ниското бюро четеше любовен роман с полугола двойка, вкопчена в страстна прегръдка на корицата, но когато той влезе, вдигна поглед.

— Шериф Бърк?

— Да.

— Аз съм Джоана. Докторът каза да влезете, когато се върнете. Той преглежда Хоули. Нита шие Ед.

— Ами Ото?

— В канцеларията е. Проверява какво става с Бинг и влекача.

— Ще отида при Хоули. Къде е той?

— Ще ви покажа. — Тя отбеляза страницата с лъскава метална линийка, изправи се и го заведе до вратата отдясно. — Тук е — каза и почука на вратата. — Докторе? Шериф Бърк е тук.

— Влезте.

Беше стандартна стая за прегледи — с маса, малка мивка, стол на колелца. Докторът, който носеше разкопчана фланелена риза над термофланелката, вдигна очи от раната над окото на Хоули.

Беше около тридесет и пет годишен, строен и атлетичен на вид, с пясъчноруса брада и къдрава коса. Носеше малки кръгли очила с метални рамки, през които се виждаха зелените му очи.

— Кен Дарби — представи се той. — Бих се ръкувал, но ръцете ми са заети.

— Приятно ми е. Как е пациентът?

— Има няколко одрасквания. Късметлия си, Хоули.

— Кажи го, когато видиш пикапа ми. Проклетият Ед кара като осемдесетгодишна баба, която е изгубила очилата си.

— Трябва да духнете ето тук.

Хоули погледна с подозрение апарата.

— Не съм пиян.

— Тогава няма да е проблем, нали?

Хоули изсумтя, но отстъпи, докато Кен превързваше раната му.

— На границата сте. Аз трябва да реша дали да ви обвиня в шофиране след употреба на алкохол или не.