Читать «Далеч на север» онлайн - страница 257

— Назад! — извика. — Хвърли пистолета и отстъпи. Ще я убия. Знаеш, че ще го направя.

— Да, знам. — Зад себе си чуваше викове и постепенното затихване на отдалечаващата се музика от оркестъра, който маршируваше, без да знае какво става. До бордюра имаше паркирани коли и камиони, сградите имаха странични врати, които сигурно не бяха заключени.

Трябваше да привлече вниманието на Ед, преди тон да се опомни достатъчно и да завлече заложницата си в някоя къща.

— Къде ще отидеш, Ед?

— Не се тревожи за това. Мисли за нея. — Улкът раздруса жената. — Ще й пусна куршум в мозъка.

— Както направи с Макс.

— Направих каквото трябваше. Това е начинът да оцелееш тук.

— Може би. — Видя, че челото на Ед блести от пот. — Но този път няма да се измъкнеш. Ще те застрелям на място. Знаеш, че ще го направя.

— Ако не хвърлиш пистолета, все едно ти си я убил. — Улкът издърпа хлипащата жена още няколко метра назад. — Точно както си убил партньора си. Ти си мекушав, Бърк. Не би могъл да живееш с тази вина.

— Но аз мога. — Мег застана до шерифа и се прицели между очите на Ед. — Ти ме познаваш, копеле. Ще те застрелям като болен кон и ще спя спокойно.

— Мег — предупреди я Нейт. — Отстъпи.

— Мога да убия нея и един от вас, ако е нужно.

— Нея може би — съгласи се Мег. — Но изобщо не ми пука за нея. Давай, застреляй я. Ще бъдеш мъртъв, преди да е паднала на земята.

— Отдръпни се, Мег. — Нейт повиши глас, без да сваля поглед от лицето на Ед. — Направи каквото ти казвам, веднага.

Изведнъж се чуха гласове и тропот от крака. Тълпата прииждаше. Любопитството и ужасът бяха надделели над страха.

— Хвърли пистолета и я пусни — нареди Нейт. — Направи го веднага и ще имаш шанс.

Забеляза, че Кобън заобикаля отзад и разбра, че някой ще умре.

Сякаш адът се разтвори.

Ед се обърна и стреля. Нейт видя как Кобън се претърколи, за да се прикрие, от рамото му рукна кръв. Служебният му револвер лежеше на тротоара, където го беше изпуснал.

Втори куршум се заби в сградата до Нейт. Хиляда души изкрещяха в един глас.

Не им обърна внимание. Кръвта му се беше вледенила.

Запрати Мег назад на земята. Тя го изруга, когато пристъпи напред с насочен пистолет.

— Ако някой умре днес — каза Нейт хладно, — това ще си ти, Ед.

— Какво правиш? — изкрещя Улкът, когато той продължи да върви към него. — Какво правиш, по дяволите?

— Върша си работата. Това е моят град. Свали пистолета или ще те застрелям като куц кон.

— Върви по дяволите! — Ед блъсна жената към него и се скри зад една кола.

Нейт я остави да се свлече на тротоара, мина зад една от колите и се озова на платното.

Приклекнал, той погледна през рамо и видя, че Мег успокоява жената, за чийто живот бе казала, че ней пука.

— Отивай! — изсъска към него. — Хвани копелето! После запълзя по корем към ранения Кобън. Ед стреля и куршумът счупи предното стъкло на една кола.

— Това ще свърши тук и сега! — извика Нейт. — Хвърли пистолета или ще дойда да ти го взема.

— Ти си нищожество! — В гласа на Улкът се долавяше нещо повече от паника и гняв. — Ти дори не си оттук. — В него имаше сълзи. Банкерът излезе от прикритието си и започна да стреля като луд. Стъкла се чупеха и летяха из въздуха като смъртоносни остриета, металът кънтеше от рикошети.