Читать «Далеч на север» онлайн - страница 23

Той продължи да се взира в огромната сребриста риба, оголила тъмните си венци в злорада усмивка.

— Искаш да кажеш, че това е сьомга? Ял съм сьомга в ресторант. Тя е ей толкова голяма.

И той показа с ръка.

— Значи не си ял кралска сьомга от Аляска. Но честно казано, тази е бая едро парче. Съпругът ми я улови. Излезе към четиридесет и две кила. Не можа да бие щатския рекорд, но е дяволски добро парче.

— С какво я извади? С кран?

Тя отново пусна сирената и развеселено го потупа по рамото.

— Рибар ли си?

— Не.

— Никога ли не си ходил за риба?

— Нямам нищо против риболова, но не съм опитвал.

Той най-после се обърна и веждите му подскочиха към челото. Тя се беше пременила в елегантен делови костюм на ситни черно-бели карета. Носеше обици с перли, а устните й бяха подчертани плътно с червено червило.

— Изглеждаш… внушително, кмете.

— Внушителни са двестагодишните секвои.

— Канех се да кажа, че изглеждаш секси, но реших, че не е прилично.

Тя се усмихна широко.

— Ти си умно момче, Игнейшъс.

— Не съвсем. Не много.

— Щом аз мога да изглеждам секси, и ти можеш да си умен. Въпрос на излъчване. А сега, защо да не започнем, като те представя на членовете на градския съвет? После ще произнесем речите си. — Тя го хвана за ръката и го поведе, сякаш бяха на коктейл. — Разбрах, че вече си се справил с братята Маки.

— Имаха малък спор за уестърните.

— Аз лично харесвам филмите с Клинт Истууд. Ранните. Ед Улкът, ела да се запознаеш с новия началник на полицията.

Той се ръкува с Улкът, здрав петдесетинагодишен мъж, който стисна ръката му с маниера на политик. Гъстата му посивяла коса беше сресана назад и откриваше острите черти на лицето му. През лявата му вежда минаваше тънък бял белег.

— Аз ръководя банката — каза той на Нейт. Това обясняваше морскосиния му костюм и вратовръзката на тънки райета. — Очаквам скоро да си откриете сметка при нас.

— Ще ми се наложи.

— Не сме тук, за да набираш клиенти, Ед. Нека представя Игнейшъс и на другите.

Той се запозна с Деб и Хари Майнър, които държаха магазина, с пенсионирания съдия Алън Б. Ройс и с бащата на Питър, Уолтър Ноти, гъбар и дресьор на впрегатни кучета. Всички те бяха членове на градския съвет.

— Кен Дарби, нашият лекар, ще дойде, когато успее.

— Чудесно. И без това ще ми трябва време, докато запомня всички.

После дойде ред на Бес Маки — висока и слаба като колец, с буйна къносана коса, която се изправи срещу него, скръсти ръце върху малките си гърди и изсумтя.

— Ти ли разтърва момчетата ми днес?

— Да, госпожо, може и така да се каже.

Тя си пое рязко дъх през изящните ноздри и кимна два пъти.

— Добре. Другия път бъди така добър да ги напердашиш, ще ми спестиш труда.

Когато тя се отправи към мястото си, Нейт реши, че предвид обстоятелствата това би могло да се нарече топло посрещане.

Хоп го поведе към сцената, където бяха наредени столове за нея, Нейт и Улкът, който беше заместник-кмет.

— Първо Деб ще говори по някои от проблемите на града и ще направи няколко съобщения — обясни му тя. — После ще се изкаже Ед и ще ми даде думата. Аз ще те представя и след това е твой ред. След като си кажеш речта, ще приключим. Може да има и въпроси.