Читать «Далеч на север» онлайн - страница 20

Нейт реши въпроса, като го избута на студа.

— Ей, за бога, трябва да си взема палтото.

— Заместник Ноти ще го донесе. Качвай се в колата или остани тук и замръзни. Както решиш. — Той отвори вратата и бутна Джим вътре.

Когато Нейт седна зад волана, близнакът вече си беше възвърнал част от достойнството въпреки кървящата уста и насиненото око.

— Не е справедливо да се отнасяте така с хората. Не е честно.

— А аз не мисля, че е честно да удряш брат си, когато някой му държи ръцете.

Джим прояви достатъчно благоприличие, за да се престори на разкаян, и сведе брадичка към гърдите си.

— Бях се разгорещил. Действах импулсивно. А и копелето ме вбеси. Ти си пришълецът, дето е дошъл да стане шериф, нали?

— Бързо схващаш, Джим.

По време на краткото пътуване до участъка Маки се цупеше, но после покорно тръгна с Нейт.

— Този е пришълец — каза той в мига, когато видя Ото и Пийч. — Не разбира как стоят нещата в Лунаси.

— Защо тогава не му обясниш? — В очите на Грубер проблесна нещо, което приличаше на злорадство.

— Трябва ми аптечката. Джим, заповядай в кабинета ми.

Нейт го вкара в стаята, бутна го на един стол и заключи едната му ръка за облегалката.

— Я, стига. Ако искам да отида някъде, просто ще взема този скапан стол със себе си.

— Да, можеш. Но ще прибавя и кражба на полицейско имущество към обвиненията.

Джим отново се нацупи. Беше костелив мъж на около тридесет години с рошава кестенява коса и тясно лице с хлътнали бузи. Очите му бяха кафяви и лявото все повече се издуваше в резултат на разменените с брат му удари. Устната му беше цепната и от нея продължаваше да тече кръв.

— Не ми харесваш — реши накрая той.

— Това не е противозаконно за разлика от нарушаването на обществения ред, унищожаването на имущество и побоя.

— Тук, при нас, когато някой иска да набие глупавия си брат, никой не му се меси.

— Вече няма да е така. Тук, при вас, хората ще проявяват уважение към частната и обществената собственост. Както и към пълноправните служители на закона.

— Към Питър? Този малък глупак?

— Сега той е заместник-шериф.

Джим издиша така рязко, че кръвта от сцепената му устна се разпръсна във въздуха.

— Исусе, че аз го познавам още отпреди да се е родил.

— Когато носи значка и ти каже да се успокоиш, ще го слушаш, дори да го познаваш ин витро.

Джим изглеждаше едновременно заинтригуван и объркан.

— Да ме вземат дяволите, ако знам за какво говориш.

— Убеден съм, че е така.

Той вдигна глава, когато Пийч влезе в стаята.

— Донесох аптечката и малко лед. — Тя хвърли пликчето с леда на Джим и сложи аптечката на бюрото пред Нейт. После застана с ръце на кръста. — Джим Маки, няма ли да ти дойде умът?

Бил започна пръв. — Той се изчерви и притисна леда до кървящата си устна.

— Така казваш ти. А къде е Бил?

— Питър ще го доведе — отвърна Нейт. — Когато се свести.

Пийч изсумтя.

— Майка ти ще ти насини и другото око, когато дойде да те вземе.

След това предсказание тя излезе и блъсна вратата зад себе си.

— Исусе! Нали няма да ме арестуваш, задето съм се сбил с брат ми!

— Бих могъл. Но може да бъда по-снизходителен, тъй като това ми е първият работен ден. — Нейт се облегна. — За какво се бихте?