Читать «Далеч на север» онлайн - страница 126

— Кои бяха приятелите му?

Джейкъб повдигна вежди и бавно отпи от кафето си.

— Чувстваше се добре с много хора.

— Разбрах, че обичал да се катери по планините. Водил ли си го някога горе?

— Да. След като пристигна тук, правихме летни изкачвания на Денали и Дебора, ако добре си спомням. Биваше го. Веднъж-дваж съм го карал заедно с други хора на лов, макар той да не ловуваше. Пишеше в бележника си или снимаше. Друг път сме ходили да събира материал за статии. Карах ги с Кари до Анкъридж и двата пъти, когато тя щеше да ражда. Защо?

— Любопитен съм. Някога изкачвали ли са се заедно с Галоуей?

— Никога не съм ги карал заедно. — Сега очите на Джейкъб бяха напрегнати. — Какво значение има това?

— Просто съм любопитен. И затова те питам — би ли казал, че Патрик Галоуей е егоист?

— Да.

— Просто да? — след миг попита Нейт. — Без пояснения?

Джейкъб отпи от кафето си.

— Не си казал, че искаш пояснения.

— Какъв беше като съпруг, като баща?

— Като съпруг беше ужасен. — Джейкъб допи кафето си и отиде до мивката, за да измие чашата. — Но някой би казал, че съпругата му е труден човек.

— А ти?

— Смятам, че между тях имаше много силна връзка, но желанията им се разминаваха.

— Мег ли беше тази връзка?

Джейкъб внимателно постла кърпа на плота и остави чашата върху нея да се отцеди.

— Едно дете винаги свързва родителите си. Но тя не приличаше на тях.

— Което значи?

— Беше по-умна, по-силна, по-издръжлива и щедра, отколкото който и да е от тях.

— Приличаше повече на твоя дъщеря, така ли?

Джейкъб се обърна към него, но очите му бяха непроницаеми.

— Мег не принадлежи на никого. Сега си тръгвам.

— Знае ли Мег какво е станало с Макс?

— Не спомена нищо. Нито пък аз.

— Каза ли кога ще се върне?

— Ще върне групата вдругиден, ако времето позволява.

— Имаш ли нещо против да остана тук тази нощ?

— Тя би ли имала?

— Не мисля.

— Тогава защо аз да имам?

Нейт се наслаждаваше на компанията на кучетата и използва уредите й за фитнес. Почувства се по-добре, отколкото очакваше, докато вдигаше щангите.

Нямаше намерение да рови из нещата й, но тъй като беше сам, обиколи къщата и започна да наднича в килерите и чекмеджетата.

Знаеше какво търси — снимки, писма, спомени от баща й, каза си, че ако Мег беше тук, сама би му ги дала.

Откри албумите със снимки ни най-горната лавица в дрешника й в спалнята. Над гардероб, който беше удивителни смесица от фланелени и копринени дрехи. До албума имаше кутия от обувки, пълна със снимки, които още не бе успяла да подреди.

Той седна с тях на леглото в гостната и първо отвори албума. Веднага разпозна Пат Галоуей на снимките. Един по-млад Галоуей от онзи, когото беше видял мъртъв. С дълга коса и брада, облечен в характерните за края на шейсетте и началото на седемдесетте клоширани джинси, тениска и с лента на главата.

Нейт внимателно разгледа една от снимките, на която Галоуей се беше облегнал на огромен мотоциклет — зад него се виждаше океанът, а вдясно имаше палма — и дясната му ръка беше вдигната в знака на мира.