Читать «Споделен сън» онлайн - страница 9

— Мислиш, че може би Робин е устроила само една сцена от книгата ти, след като е чула за другите две? — проницателно попита Джил, докато внимателно палеше цигара.

Колби хвана перилото.

— Мисля, че е възможно.

— Кой тогава започна?

— Това е работата, Джил. Може да е всеки от Маргарет Фулбрук или Хари до някой скапаняк, когото преди двадесет години съм победил в надбягванията по Ривър Роуд. Не е нужно много, да се сети човек, че за да си го върне на мен, е по-сигурно да уплаши Даяна. Ако наоколо се мотае някой непрокопсаник, който си мисли, че има сметки да урежда, нека разбере, че тази игра е за двама. Щом го открия, ще му дам урок и никога вече няма да наранява Даяна.

— Не всички в града ти имат зъб от двадесет години, Колби. Като дете ти причини доста неприятности, но ти не си такъв кучи син, за какъвто се мислиш. Всъщност, в деня, когато напусна града, ти се превърна в нещо като местна легенда. А след като започна да пишеш онези ужасяващи романи, хората говореха за теб повече от всякога.

Колби се усмихна.

— Внимавай какво говориш пред Даяна. Трябва да пазя репутацията си. Ако нещата при мен се оправиха, то е заради теб, Джил, и ти го знаеш много добре. Ти знаеше как да ме спасяваш, когато прекрачвах границата. Длъжник съм ти за това.

— Нямаше да мога да го направя, ако нямах материал за работа. Ти винаги ми предлагаше нещо, което си струва. За разлика от Еди Спунър.

— Еди също се оправи. Нали сега работи в града?

— Еди е слабак. Беше слабак и като дете, а когато порасна се развали. В армията се провали, в брака си се провали, проваляше се във всичко, което опитваше.

Колби се намръщи.

— Чух, че бракът му се провалил, но това не е кой знае какво в наше време. А какво е това за армията?

— Беше отзован по-рано. Ти не знаеше ли?

— Не.

— Нещо такова, че психически не бил годен за служба.

— Това едва ли е престъпление — измърмори Колби. — Аз самият също не бях особено ентусиазиран.

— Да назовем нещата с истинските им имена. За Еди да пълни резервоарите с бензин във Фулбрук Корнърс е максимумът, който може да постигне и дълбоко в себе си той е наясно с това. Аз някак го съжалявам.

Колби се взря в нощта и се замисли за примирението, което беше видял в погледа на Еди онзи ден.

— Аз също го съжалявам.

За миг настъпи тишина. Джил продължи да пуши цигарата си. Най-после проговори:

— Ще си отварям очите за онази, твоя работа. Мога да поговоря с Рой Барнс, ако искаш. Той е свестен човек. Като шериф се справя добре.

— Благодаря, Джил.

— Тази жена там вътре много ти харесва, нали? — очите на Джил проблеснаха в тъмнината.

— Да.

— Защо се върна тук след всичките тези години, Колби?

— Защо, по дяволите, всички ми задавате този въпрос?

— Легендите провокират любопитство — сухо отвърна Джил. — Е, какъв е отговорът?

— Не съм сигурен — призна Колби. — Вярваш ли в съдбата, Джил?

— Не.

— Аз също. Но понякога имам странното чувство, че това лято се върнах, за да открия Даяна.

— Изглежда достатъчно основателна причина.

Втора глава

Тя беше като в капан в нишата. Не можеше да си тръгне, докато не дойдеше съпругът й войн. Беше силна жена, която никога не беше чувствала необходимост от мъж, но сега отчаяно се нуждаеше от мъжа, който беше баща на детето й, въпреки че той беше мъртъв. Във външното помещение я грозеше опасност, нея и детето, което носеше. Единствено войнът можеше да я спаси от ужаса, който витаеше в тъмнината зад нишата. За първи път в живота си имаше нужда от помощта на мъж. Мисълта за това я ужасяваше.