Читать «Споделен сън» онлайн - страница 5

— Колби, не мога да се върна в стаята.

— Не ставай глупава — рече той с любов. Прегръщайки я той се опитваше да довърши рязането на доматите с ножа. — Разбира, се, че можеш да се върнеш. Още повече, че ти наистина ще се върнеш там.

— Те ще разберат истината — тихо изстена тя. — Рано или късно всички ще узнаят.

— Какво ще узнаят?

— Че историята се повтаря, че се жениш за мен, защото съм бременна. Всички във Фулбрук Корнърс ще клюкарстват. Как можа да кажеш на Ивлин, че искаш да имаш семейство отново и то веднага? Тя не може да не се досети за истинската причина.

Колби удави протеста й с бърза и силна целувка.

— Шшт. Сега ме чуй добре. Първо, преди някои да разбере, че си бременна, двамата с теб отдавна ще сме напуснали Фулбрук Корнърс. Тук сме само за лятото, нали си спомняш? След няколко седмици няма да сме тук. Второ ти си зряла жена, а не осемнадесетгодишно момиче. Много ще се радвам, ако се държиш като възрастен човек, каквато си. Няма да ти позволя да се криеш в кухнята.

— Не се крия.

Той не коментира отговора й.

— Трето, семейство Торп са свестни хора. Те няма да разпространят новината. Четвърто, може да ти се стори и шокиращо, Даяна, но ако смяташе да им съобщиш за бременността си тази вечер, те щяха да си помислят, че сме го планирали, тъй като имаме вид на хора, които са достатъчно възрастни, за да знаят какво вършат.

Тя го изгаряше с поглед през миглите си.

— Искаш да кажеш, че на нашата възраст ние не можем да правим такава грешка?

— Точно така.

— Но ние наистина допуснахме тази грешка. Онази нощ в пещерата „Окованата жена“ поехме безумен риск. Точно като двойка тийнейджъри.

Колби остави ножа и я обърна към себе си. Обгърна лицето й с длани.

— Престани да го наричаш грешка. Разбираш ли ме, Даяна? От тук нататък не желая да чувам, че случилото се онази нощ е случайност, нереалистична преценка или грешка. Ти си бременна и ние ще се оженим, и това е всичко. Няма да си губим времето в размишления за това какво може да е било. Съгласна ли си?

Тя затвори очи и пое дълбоко въздух.

— Прав си. — Дрезгавият й глас прозвуча несигурно при опита й да овладее състоянието си. — Няма смисъл да се връщаме назад. Каквото станало, станало.

— И престани да се държиш така дяволски мелодраматично — отривисто й нареди Колби. — Не сме първите, които се озовават в подобна ситуация и няма да сме последните.

— О, това е огромно успокоение — тутакси му отвърна тя, демонстрирайки обичайното състояние на духа си. Колби дяволито се усмихна.

— Помислих си, че ще ти хареса да видиш ситуацията как изглежда в перспектива. Не забравяй, че не си сама. Непрекъснато ти повтарям, че знам какво правя. Остави всичко на мен.

Умислена, тя се загледа в копчетата му.

— Не съм ти благодарила, че ме помоли да се омъжа за теб — простичко рече тя.

— Може би защото, не съм те помолил. Доколкото си спомням, казах ти, че ще се омъжваш. Не съм падал на колене и не съм те молил.

Тя го погледна със замъглен поглед.

— Вярно е, но е много благородно от твоя страна и аз искам да знаеш, че високо ценя галантността ти. Не познавам друг мъж, който би пожелал да преживее това заедно с мен.