Читать «Законът на мъжете» онлайн - страница 23

Всъщност, когато Филип дьо Поатие и Жак Дюез говореха за бъдещето, единият като регент, другият като евентуален папа, те бяха преди всичко загрижени за финансите. При смъртта на Филип Хубави френската хазна беше полупразна, но поне необременена с дългове. За осемнайсет месеца благодарение на похода във Фландрия, въстанието в Артоа, привилегиите, дадени на баронските лиги, Луи X и Валоа заробиха с дългове кралството за няколко години напред.

Папското съкровище след две години странствуващ конклав не бе в по-добро състояние. Кардиналите се продаваха така скъпо на светските владетели, защото мнозина от тях вече не разполагаха с други средства за препитание освен търгуването със собствените си гласове.

— Глоби, монсеньор, глоби — съветваше Дюез младия регент. — Наложете глоби на злосторниците и колкото са по-богати, толкова по-силно ги ударете! Ако онзи, който наруши закона, притежава двадесет ливри, нека внесе една. Но ако притежава хиляда, вземете му петстотин, а ако има сто хиляди — вземете му ги всичките. Ще имате три изгоди: най-напред, по-големи приходи; злосторникът, лишен от своята сила, вече няма да вреди, и най-сетне бедните, които са голямото мнозинство, ще бъдат на ваша страна и ще имат доверие във вашето правосъдие. Филип дьо Поатие се усмихна:

— Тази твърде разумна мярка, монсеньор, е подходяща за кралското правосъдие, чиято сила е преходна, но не виждам как бихте възстановили финансите на църквата.

— Глобите, глобите — повтори Дюез. — Да наложим данък върху прегрешенията. Това ще бъде неизчерпаем източник. Човекът е грешник по природа, но е по склонен да се разкайва в сърцето си, отколкото с кесията си. Той ще изпита много по-силно съжаление за грешките си и повече ще се колебае, преди да ги повтори, ако нашите опрощения са придружени с такса. Ако някой държи да стане по-добър, трябва да плати глоба.

„Дали се шегува?“ — помисли си Поатие, който не беше съвсем привикнал с изобретателната логика на кардинала.

— И какви грехове бихте облагали с такса монсеньор? — попита той.

— Първо онези, които се вършат от духовни лица. Нека изправим своите недъзи, преди да се заемем с чуждите. Светата ни майка проявява голяма търпимост към пропуските и произволите. Така например известно е, че духовническо или свещеническо звание не може да бъде дадено на сакати или уродливи хора. А ето че онзи ден видях някакъв си свещеник Пиер от хората на Каетани — има само два пръста на лявата си ръка.

„Малко коварство спрямо стария ни враг“ — каза си Поатие.

— Всъщност — продължи Дюез — хромите, едноръките, евнусите, които крият нещастието си под расото и получават привилегии от Църквата, са цяла армия. Ще ги изгоним ли от лоното й? Това няма да заличи недъга им, а само ще ги доведе до окаяност и отчаяние, като освен това сигурно ще ги накара да се присъединят към еретиците в Тулуза или други духовни братства. Нека им дадем по-скоро възможност за изкупление. А изкупление ще рече плащане.