Читать «Законът на мъжете» онлайн - страница 17

— Добре ви е известно, монсеньор, че за малко не бяхме застрашени от схизма. Тази опасност още не е избягната… Италианците отказваха да заседават във Франция и наскоро съобщиха, че ако бъде избран за папа гасконец, нямало да го признаят и щели да назначат свой папа в Рим.

— Няма да има схизма — заяви невъзмутимо граф дьо Поатие.

— Благодарение на вас, монсеньор, благодарение на вас! С удоволствие признавам това и го казвам навсякъде. След като отидохте от град на град с мирни предложения, ако не сте намерили още пастира, сте събрали вече стадото.

— Скъпи овчици, монсеньор! Знаете ли, че тръгнах от Париж с шестнадесет хиляди ливри, а миналата седмица се наложи да ми изпратят още толкова? Язон в сравнение с мен е бил бедняк. Не бих желал всичките тези златни руна да ми се изплъзнат между пръстите — каза граф дьо Поатие, като леко присви клепачи.

Дюез, който по околен път чувствително се бе възползвал от щедростта му, не откликна направо на намека му, но отговори:

— Струва ми се, че Наполеон Орсини и Алберти де Прато, а може би и Гийом дьо Лонжи, който беше преди мен канцлер на неаполския крал, лесно щяха да се откъснат… Избягването на схизмата заслужаваше тази скъпа цена.

Поатие си помисли: „Използвал е парите, които му дадохме, за да си спечели три гласа сред италианците. Ловък ход.“

Колкото до Каетани, който продължаваше да се преструва на неотстъпчив, позициите му бяха доста разклатени, след като бяха открити тъмните му занимания и опита му да направи магия на френския крал и на самия граф дьо Поатие. Бившият тамплиер Еврар, полубезумец, с когото Каетани си бе послужил за пъклените си замисли, доста много се бе разбъбрил, преди да се предаде доброволно на кралските хора…

— Държа тази история в резерв — заяви граф дьо Поатие. — Ако се наложи, мирисът на кладата ще направи по-гъвкав монсеньор Каетани.

Мисълта, че някой друг кардинал ще се пече на огъня, извика много бегла усмивка върху тънките устни на стария прелат.

— За нещастие — поде Поатие, — този Еврар се е обесил в затвора, където го хвърлих, преди да го подложат на истински разпит.

— Обесил ли се е? Изненадвате ме, монсеньор. Мои служители, които го познават добре, ме увериха, че са го срещнали преди по-малко от две седмици някъде около Валанс. Трябва да е възкръснал…

— Или пък са обесили някой друг на пречките в килията му.

— Орденът Тампл е още могъщ — промълви кардиналът.

— Уви! — отвърна граф дьо Поатие, който мислено реши да прати някой свой човек да поразузнае в околностите на Валанс.

— Изглежда — поде Дюез, — че Франческо Каетани съвсем се е отклонил от божиите дела, за да се занимава само с дяволски. Дали той не е посегнал на живота на краля с отрова, след като не е успял с магия?