Читать «Законът на мъжете» онлайн - страница 14

Гучо се поклони, измърмори няколко думи за благодарност и се запъти към вратата. После се спря и каза:

— Не мога още да сваля ливреята, монсеньор. Трябва да предам още едно послание.

— На кого? — попита Дюез, тутакси изпълнен с подозрение.

— На граф дьо Поатие.

— Поверете ми писмото. Ще го пратя веднага по някой монах.

— Само че, монсеньор, месир дьо Бувил ми поръча…

— Знаете ли дали това послание е във връзка с конклава?

— Ни най-малко, монсеньор. То се отнася до смъртта на краля.

Кардиналът подскочи от стола си.

— Крал Луи е умрял? Но защо не го казахте по-рано?

— Нима това не се знае тук? Мислех, че сте уведомен, монсеньор.

Всъщност той не мислеше нищо. Собствените му беди, умората го бяха накарали да забрави това толкова важно събитие. Тъй като бе препускал все напред още от Париж, като бе сменял конете в манастирите, посочени като спирки, като бе ял набързо, без да разговаря с когото и да било, той бе изпреварил, без да знае, официалните вестоносци.

— От какво е умрял?

— Именно това иска да съобщи граф дьо Бувил на граф дьо Поатие.

— Престъпление ли? — пошепна Дюез.

— Според граф дьо Бувил, кралят е бил навярно отровен.

Кардиналът размисли за миг.

— Това може да промени много неща — промълви той. — Определен ли е регент?

— Не зная, монсеньор. Когато тръгвах, много се говореше за граф дьо Валоа…

— Много добре, синко, идете да си отдъхнете.

— Но, монсеньор… ами граф дьо Поатие?

Тънките устни на прелата очертаха бегла усмивка, която можеше да мине за благосклонна.

— Не би било разумно да се показвате из града, пък и отгоре на всичко едва се държите от умора. Дайте ми писмото. За да ви спестя всеки укор, ще го предам лично аз.

Няколко минути по-късно, придружен от един прислужник и от един секретар, кардиналът от курията излезе от абатството Ене, разположено между Сона и Рона и тръгна из тъмните улички, често стеснени от купищата смет. Слабичък, хилав, той вървеше, подскачайки леко, и почти тичаше въпреки седемдесет и двете си години. Полите на пурпурната му одежда сякаш танцуваха между стените.

Камбаните на двадесетте църкви и четиридесет и двата манастира биеха за утринна. Разстоянията бяха кратки в този град със скупчени къщи, наброяващ двадесетина хиляди жители, половината от които се занимаваха с търговия за култа, а другата половина бяха отдадени на култа към търговията. Кардиналът скоро пристигна в жилището на консула Варе, у когото бе отседнал граф дьо Поатие.

III. ВРАТИТЕ НА ЛИОН

Граф дьо Поатие привършваше сутрешния си тоалет, когато неговият шамбелан му извести за посещението на кардинала.

Много висок, много слаб, с щръкнал нос, нападали на къси кичури над челото коси, навити на руло отстрани, със свежа кожа, каквато човек има на двадесет и пет години, младият принц стана да посрещне монсеньор Дюез и целуна почтително пръстена му.

Трудно би могло да се срещне по-голям контраст, по-забавно различие, както между тези двама души, единият от които извикваше представа за стар пор, излязъл от дупката си, а другият за чапла, крачеща надменно през блатата.