Читать «Грешникът» онлайн - страница 4

— Не съм срещал старица, която да се нуждае от помощ.

— Ами да, там е работата! — викнаха всички в хор. — Самодоволен егоист, който изобщо не е забелязвал какво става наоколо.

— Съжалявам — рече смирено Стърлинг. — Мислех, че общо взето, съм свестен човек. Не съм искал да наранявам никого. Може ли да поправя с нещо грешката си?

Членовете на Небесния съвет се спогледаха.

— Не съм чак толкова лош! — викна Стърлинг и посочи чакалнята. — Чакам там отдавна и съм разговарял с доста души. Сред тях нямаше светци! Между другото, мярнах един, който си укриваше данъците, пък отиде право в рая. Сигурно се е промушил между капките!

Всички прихнаха.

— Точно така. Тогава бяхме в почивка. От друга страна обаче, въпросният човек е дал доста пари за благотворителни цели.

— Ами голфът? — подвикна Стърлинг. — Непрекъснато лъжеше в резултата. Аз никога не съм правил така. По главата ме удари топка за голф. На смъртния си одър простих на онзи, дето я запрати по мен. Не всеки ще прояви такова великодушие.

Светиите загледаха как мислите на Стърлинг се изпълват с образите на хората, които е подвел през своя живот. Ани. Беше толкова самовлюбен, че не се ожени за нея, макар че през цялото време й даваше надежди, понеже не искаше да я губи. След като Стърлинг почина, вече й бе твърде късно да създава семейство, за каквото винаги си беше мечтала. А сега Ани беше в рая. Той би дал всичко, само и само да я види отново.

Чувстваше се сломен. Трябваше на всяка цена да узнае съдбата си.

— Ще отида ли някога в рая? — викна той. — Кажете, де!

— И таз добра, да питаш такива неща! — отвърна монахът. — Обсъдихме твоя случай и решихме, че си много подходящ за един експеримент, който обмисляме от известно време.

Стърлинг наостри уши. Не всичко беше загубено.

— Обичам експериментите! — възкликна разпалено. — Тъкмо човек като за вас. Дайте да опитаме. Кога почваме?

Усети се, че говори като негодник.

— Успокой се, Стърлинг, и ни изслушай. Пращаме те обратно на земята. Намери човек, изпаднал в затруднение, и му помогни.

— Ще ме пращате обратно на земята ли? — не повярва Стърлинг.

Осмината кимнаха като по знак.

— И колко ще остана там?

— Докато помогнеш на човека.

— Това означава ли, че ако се справя, ще ми бъде разрешено да отида в рая? Иска ми се да посрещна там Коледа.

Насъбралите се го погледнаха развеселени.

— Не бързай толкова — рече му монахът. — Както се изразяват сега на земята, има доста да побъхташ, докато получиш постоянен достъп до светите двери. Но ако до Бъдни вечер се справиш с първата задача, може и да получиш пропуск на временен посетител за срок от двайсет и четири часа.

Стърлинг пак се умърлуши. „Карай, от мен да мине — помисли си той. — Всяко дълго пътешествие започва с малка стъпка.“

— Добре е да го запомниш — предупреди царицата.

Стърлинг примига — беше му изхвърчало от главата, че тези тук умеят да четат мисли.

— Това е част от експеримента. Трябва да се научиш да предугаждаш нуждите на хората и да мислиш за тях — заръча му младичка негърка в престилка на медицинска сестра.