Читать «Заложница на съдбата» онлайн - страница 8

Лейди Лора едва не изтърва чашата си с чая.

— Що за ужасна мисъл! Да се омъжваш за някого и в същото време да се надяваш да умре е отвратително. А освен това и глупаво! Познавах едно момиче, което се омъжи за човек на възрастта на сър Харолд, надявайки се скоро да стане богата вдовица. Това беше преди двадесет години, съпругът й все още е жив, а тя пропиля младостта си.

Джослин пребледня, а Лора додаде:

— Освен това няма възраст, за която със сигурност да се твърди, че мъжът не се интересува от съпружеските си права.

При тази мисъл племенницата й потрепери.

— Убеди ме. Сър Харолд е мил джентълмен, но не желая да му стана съпруга. — Прехапа долната си устна. — Идеята да се омъжа за някого, който скоро ще се пресели в по-добрия свят, не е лоша, но сър Харолд е доста жизнен за годините си. Трябва да бъда сигурна, че този, който ще ми стане мъж, много скоро ще умре.

— Ще ми се да вярвам, че съм те разубедила поради морални съображения, но имам мрачното предчувствие, че по-скоро се дължи на практични проблеми. Ако си замислила нещо още по-скандално, по-добре не ми го казвай. — Лора тъжно изгледа племенницата си. — Браковете по сметка може и да не са рядкост в нашия свят, но се надявах, че ще имаш нещо по-добро. Истинска хармония на душата и разума, както е при мен и Андрю.

— Малко хора имат това щастие — отвърна Джослин, като потисна надигналата се в гърдите й завист.

Леля й не можеше да обори подобно твърдение.

— Трябва ли наистина да бъде Кандоувър? Ако не искаш да се омъжиш за Макензи, може би ще спреш избора си на лорд Кеърн. Сигурна съм, че той ще бъде внимателен и любящ съпруг.

— Но аз харесвам Кандоувър, лельо Лора. Мъжете не са чифт ръкавици, които можеш да сменяш. За седемте години след представянето ми в обществото не съм срещнала някого, с изключение на Кандоувър, за когото да поискам да се задомя. На младини и ти си имала мнозина ухажори. Искала ли си да се омъжиш за друг, освен за чичо Андрю?

— Не и след като срещнах Дрю. — Лейди Лора стисна ръце, сякаш се питаше дали да продължи. — Скъпа, понякога се питам дали нежеланието ти да се омъжиш има нещо общо с майка ти?

— Няма да обсъждаме майка ми — отвърна Джослин с тон, който можеше да среже леден блок. В следващия миг осъзна колко грубо прозвучаха думите й и добави по-спокойно: — Аз почти не си спомням тази жена. Защо тя трябва да влияе при избора ми на съпруг?

Леля й се намръщи, но бе достатъчно благоразумна, за да продължи. Смени темата, като взе писмо от масичката до дивана.

— Току що получих това писмо от Андрю. Полкът му сега е в безопасност, в Париж. Предполагам, че съюзниците ще окупират града за известно време, докато се възстанови френското правителство.

— Споменава ли за офицерите, с които се запознах в Испания? — загрижено попита Джослин. Двете с леля й внимателно бяха проверили списъците на ранените и убитите при Ватерло. Седмици след битката някои от ранените бяха починали.