Читать «Криза» онлайн - страница 6

— Прав сте! Бях забравил. Не мога вече да запомня всичките й симптоми.

Както и аз, искаше му се да каже, но си сдържа езика.

— Струва ми се, че трябва да отиде в болницата — повтори Джордан. — Има известни затруднения с дишането и дори с говора. По-рано днес успя да ми каже, че има главоболие и й е лошо на стомаха.

— Гаденето е от постоянния й репертоар — подхвърли Крейг. — Както и главоболието.

— Само че този път повърна. Освен това имала чувството, че се носи из въздуха и се вцепенява.

— Е, това е вече нещо ново!

— Казвам ви, този път е напълно различно.

— Болката вътрешна и тъпа ли е, или е остра и на периоди, като спазъм?

— Не мога да кажа.

— Бихте ли я попитали? Може да се окаже важно.

— Добре, изчакайте на телефона.

Крейг го чу, че оставя слушалката. В този момент Лиона излезе от банята. Беше готова. Той си помисли, че изглежда като излязла от списание и вдигна палци възторжено. Тя се усмихна и попита:

— Какво става?

Той вдигна рамене, като продължаваше да държи клетъчния телефон до ухото си.

— Прилича на нещо, което изисква домашно посещение.

Лиона кимна, след което го погледна въпросително:

— Имаш ли затруднения с вратовръзката?

Той неохотно кимна.

— Да видим какво мога да направя — предложи тя.

Крейг вдигна брадичката си, за да й даде повече простор за действие, докато чакаше Джордан да се върне на линията.

— Казва, че болката е ужасна.

Той кимна. Това вече звучеше съвсем в стила на онази Пейшънс, която познаваше. За това нямаше помощ.

— Болката разпространява ли се към ръката или шията?

— О, боже! Не знам. Да я питам ли?

— Ако обичате.

След няколко ловки маньовъра Лиона прехвърли краищата на вратовръзката през примката и стегна възела, който бе направила. Нагласи го и отстъпи назад.

— Не е лошо, макар че не е красиво да се хваля — обяви тя.

Крейг се огледа в огледалото и трябваше да се съгласи. Беше се справила лесно.

Гласът на Джордан долетя от другия край:

— Казва, че е точно в гърдите. Докторе, възможно ли е да е сърдечна криза?

— Изключено, Джордан. Спомняте ли си, казах ви, че изследването на стреса показа леки изменения, заради което препоръчах още тестове на сърдечния й статус, макар тя да не беше съгласна.

— Наистина си спомням. Но каквито и да са сегашните й оплаквания, убеден съм, че се засилват. Дори изглежда посиняла.

— Добре, ей сега идвам. Само още един въпрос: вземала ли е някой от онези антидепресанти, които й оставих тази сутрин?

— Това важно ли е?

— Би могло да се окаже. Макар да не изглежда като лекарствена реакция, трябва да го имаме предвид. Беше ново лекарство за нея. Затова й казах да не го взема до тази вечер преди да си легне, защото може да получи замайване.

— Представа нямам дали го е взела или не. Има цял куп лекарства, предписани от д-р Коен.

Крейг кимна. Знаеше много добре, че шкафът на Пейшънс прилича на малка аптека. Д-р Етан Коен беше много по-либерален в предписването на лекарствата в сравнение с Крейг и беше първоначалният й лекар. Тъкмо д-р Коен бе този, който бе предложил на Крейг възможността да се присъедини към неговата практика, но напоследък беше партньор на Крейг по-скоро на хартия, отколкото в действителност. Човекът имаше лични здравословни проблеми, които бе изоставил, и които можеха да се превърнат в постоянни. Крейг бе наследил целия му настоящ списък с проблемни пациенти. За радост на Крейг никой от собствените му предишни проблемни пациенти не се бе прехвърлил към новата му практика.