Читать «Чичо Фред през пролетта» онлайн
П. Г. Удхаус
Annotation
Сър Пелъм Гренвил Удхаус (1881–1975) тъче своето писателско платно на фона на идилична предвоенна Англия (има се предвид Първата световна война) във висшето британско общество. Днес той е известен преди всичко с романите и разказите си за Джийвс, Търтеите, господин Мълинър и замъка Бландингс, но Удхаус се е изявявал активно и плодотворно като драматург (15 пиеси) и сценарист на музикални комедии (250 песни за 30 мюзикъла). Работил е с музиканти от ранга на Коул Портър и Гершуин. И все пак той остава в съзнанието ни като любим хуморист, обожаван от писатели като Ивлин Уо, Ръдиард Киплинг, Дъглас Адамс, Салман Рушди и Тери Пратчет. Книгите на Удхаус се препоръчват от психиатри като терапевтично средство за изваждане от депресия, но няма нужда да сме психически зле, за да им се радваме.
Понго Туисълтън се гърчи в ноктите на финансово затруднение, което не му е за първи път. А лорд Емсуърт е натоварил междувременно чичото на Понго — граф Фредерик Икнъм — с мисията да провали подъл съседски заговор да го лишат от любимата свиня — Императрицата на Бландингс. И така Понго и чичо му Фред цъфват неканени и предрешени в замъка, за да вършат своите дела. А по думите на чичо Фред „нещата, на които съм способен през пролетта, буквално нямат чет и брой“.
Човек не се опитва да анализира слънчевата безупречност на Удхаус, а иска само да се грее на неговата топлина и великолепие.
Удхаус е чисто и просто най-големият комик сред писателите, който се е раждал.
Идиличният свят на Удхаус е извън времето и пространството и ще продължи да освобождава и идните поколения от плена на ежедневието и депресията. Той създадена нас един свят, в който да живеем за свое удоволствие.
П. Г. Удхаус
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
П. Г. Удхаус
Чичо Фред през пролетта
1.
Вратата на клуб „Търтеите“ се отвори със замах и младеж в добре ушит костюм от туид слезе по стъпалата и се запъти на запад. Някой по-наблюдателен минувач, хвърлил поглед върху лицето му, би го оприличил с нетърпеливия, напрегнат израз на африкански ловец, преследващ хипопотам. И щеше да е прав. Понго Туисълтън, защото това беше той, отиваше при Хорас Пендълбъри-Дейвънпорт да го крънка за двеста лири.
За да крънкаш от Хорас Пендълбъри-Дейвънпорт, ако идваш от „Търтеите“, трябва да тръгнеш надолу по Хей Хил, да минеш през площад Бъркли, по улица Маунт и после нагоре по Парк Лейн към новия блок с луксозни апартаменти, построен на мястото на Блоксъм Хаус, така че Понго бързо стигна до местоназначението си. Бяха изминали десетина минути, когато Уебстър — прислужникът на Хорас, отвори вратата в отговор на позвъняването му.
— Здрасти, Уебстър. Тук ли е господин Дейвънпорт?
— Не, сър. Отиде на урок по танци.
— Е, значи няма да се забави. Нали мога да вляза?
— Много добре, сър. Надявам се, че нямате нищо против да го изчакате в библиотеката. В момента дневната е разхвърляна.
