Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 44

Крейн се обърна и се усмихна на Роджърс, който го гледаше със зяпнала уста.

— Добър удар за начинаещ, нали? — каза той тихо. — Играеш ли голф, Роджърс?

Роджърс беше смаян. Той погледна изумено Крейн, после Грейс и измърмори, че не играе голф.

— Не знаеш какво си изпуснал — продължи Крейн спокойно. — Това е великолепна игра.

Изведнъж рязко погледна Роджърс, който се почувства още по-неловко.

— Какво, по дяволите, правиш тук, Роджърс, бракониери ли гониш, какво?

— Не, господине — отвърна той смутено, погдеждайки Грейс. — Младата дама, господине.

Той се огледа и видя секретарят на клуба и капитана на отбора да тичат към тях.

— Тези господа ще обяснят всичко.

Крейн хвана Грейс за ръката.

— Да видим какво става тук — каза той, когато тя срещна погледа му. — Предполагам, че всичко това не е защото забравих да ти платя таксата за игра — и той се засмя, за да покаже, че се шегува. Той изглеждаше спокоен и Грейс се опита да му подражава, въпреки че краката й така трепереха, че едвам стоеше на тях. Те се приближиха към двамата мъже, които рязко спряха, когато видяха Крейн. Роджърс ги последва.

— Добро утро — каза Крейн бодро на секретаря на клуба. — Май тая сутрин си захванал доста трудничко упражнение. Мога ли да ви представя сестра си, госпожа Брюър, която ми е дошла на гости.

Секретарят на клуба, почервенял и задъхан, отвори уста и после рязко я затвори. Опулено погледна Грейс.

— Сестра ти — повтори озадачено капитанът на отбора.

— На гости?

— Не се учудвайте толкова — отвърна Крейн усмихнато. — Не правя нищо нередно като забавлявам сестра си, нали?

— Разбира се — побърза да каже капитанът на отбора. („Сестра му, друг път, помисли си той. Толкова му е сестра, колкото е и на мене. Та тя по-скоро е някоя продавачка и е почти дете. Боже господи. Май попаднахме на деликатно положение. Сигурно е някоя бройка за една нощ. Дали Уест е схванал ситуацията?“)

— Джули — каза Крейн на Грейс. — Това е г-н Малкълм, капитанът на клубния отбор, а онзи господин, който не може да си поеме дъх, е г-н Уест, секретарят на клуба. Господинът в синьо е Джордж Роджърс, който играе в местния отбор по крикет, когато не задържа заслужено някой работник, задигнал заблудил се заек.

Грейс успя да изпише усмивка на скованото си лице. Тримата мъже я гледаха със смесени чувства. Нищо не казаха.

— Госпожа Брюър е глуха — продължи спокойно Крейн. — Чете по устните, но не разбира всичко, което се говори, така че ще ви извини за това, че не я посрещнахте с добре дошла при първото й посещение в клуба.

Уест, секретарят на клуба, се почувства неудобно и промърмори, че се радва да се запознае с госпожа Брюър.

— Въпросът е там, че някой е разбил клуба и е влязъл — каза Малкълм, решен да накара Крейн да се почувства неудобно. (Какъв нахалник, да доведе бройката си на игрището), — и липсват някои неща. Ние видяхме г-жа Брюър на игрището, разбрахме, че не е член и я извикахме. Тя побегна и ние казахме на Роджърс да я последва.

Крейн вдигна вежди.

— Казахте на Роджърс да я последва! — повтори той. — Защо, по дяволите. — Внезапно се намръщи. — Да не искате да кажете, че сестра ми има нещо общо с вашата кражба?