Читать «Стрелците в Мексико» онлайн - страница 28

Флотилията ни спусна котва, платната се събраха за мигове, лодките бяха отвързани. Във всяка лодка се намираше по един офицер. От парахода на главнокомандващия се разнесе сигналът и цялата ни армия се хвърли към брега. Ето че го достигнахме. Излязохме на пясъка. Бяхме пет хиляди решени на бой, на живот и смърт, войници. Като един нададохме гръмовно ура. То бе подхванато в секундата от другите хиляди наши другари, останали още по корабите.

Сержантът-знаменосец се затича към върха на малкия хълм и издигна победоносно американското знаме. Въздухът затрепери от нов възторжен вик, корабите салютираха и от форта Сан-Хуан се разнесе едва сега първият неприятелски изстрел.

Слънцето започваше вече да залязва, когато замарширувахме по пясъчните възвишения. Като настъпи нощта, се разположихме за почивка върху мекия пясък…

Отивахме към Вера-Крус. Прекрасен град, обиколен от яки стени с батареи, разпределени на еднакво разстояние една от друга. Откъм сушата в града се влизаше през три врати — garitas, а откъм морето се намираше отличен кей, нов образец, където жителите сигурно се бяха разхождали до вчера под приятния вечерен бриз.

Морето се плискаше до самите стени на града и много къщи гледаха към него. Пред самия град, върху коралов риф се въздигаше фортът Сан-Хуан д’Улоа. На една от неговите ъглови кули се забелязваше фар. Стените на форта и самата скала, върху която стоеше той, пазеха от северния вятър пристанището на Вера-Крус. Другият форт, Консепсион, бе разположен в северния ъгъл на града, а третият, Сантяго, го предпазваше откъм юг. А над равнината, която се простираше зад града, царуваше кръгъл бастион, въоръжен с топове от голям калибър.

Изгледът, който представляваше Вера-Крус, града на Истинския кръст, бе величествено хубав, откъдето и да се погледнеше, към него. Огромните му храмове, стройните готически камбанарии, мавританските минарета, зографисаните къщи в полумавритански, полусъвременен стил, бляскавото море пред него, ограждащите го скали с фортовете — всичко съставяше наистина прекрасна панорама, достойна за окото на художника.

* * *

На разсъмване на другия ден нашата армия продължи своя път. Карабинерите и пехотата вървяха в авангарда, като караха неприятеля да се оттегля. Колоната се разтягаше все повече и повече и като змия се издигаше по дъното на доловете. В крепостта Сантяго веднага се започваше стрелба, щом някой полк бъде забелязан при преминаването през височините. Непрестанният пукот на карабините показваше, че нашият авангард не дреме. На 11 март пресякохме пътя за Оризава и изместихме скрития в съседните хълмове неприятел, който унило се изтегли под прикритието на топовете и градските стени.

Сутринта на 12 март Вера-Крус лежеше в центъра на полукръга от нашите войски. Единият край на тази дъга беше на брега срещу остров Сакрифичиос, а другият достигаше селцето Верегара, което лежеше на 15 — 20 километра на север. Откъм морето полукръгът се допълваше от нашата флота.