Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 125

— Щяхте ли да дойдете, ако ви бяхме помолили? Щяхте ли да се запишете като доброволци?

— Не, нямаше да го направя — каза Лансинг. — Нито пък Мери, струва ми се.

— В цялото множество от светове — произнесе Б, — ние имаме агенти и доброволци. Ние вземаме хората, които искаме, онези, за които мислим, че имат шанс да минат през изпитанието. Не вземаме просто някого, ние сме много взискателни. От много години сме избрали няколко хиляди души, които според нас са най-пригодени да изградят едно общество със съвсем нов вид хора. Правим това, защото ни се струва, че за галактиката ще е голяма загуба да изчезнат хората от вашия вид. След време, като работите с други разумни същества, вие ще спомогнете за образуването на галактическо общество, едно общество извън всяко съвременно въображение. Чувстваме, че разумът може да бъде венец на търсещата наслуки еволюция, че не може да се открие нищо по-добро. Но ако разумът рухне под собствената си тежест, както той загива не само тук, но и навсякъде, тогава еволюцията ще се обърне слепешком към някое друго съчетание от фактори на оцеляването, тогава идеята за разума може да изчезне завинаги.

— Едуард — каза Мери, — може би има смисъл в това, което казва той, в това, което те направиха.

— Даже и така да е — рече Лансинг, — но не ми харесва начинът, по който постъпиха.

— Това може би е единственият път — каза Мери. — Както казват те, никой не би се записал. Тези, които биха го сторили, вероятно няма да са от най-подходящите.

— Радвам се да разбера, че отивате към възприемане на нашата гледна точка — произнесе А.

— Какво друго ни остава? — попита огорчено Лансинг.

— Нищо — произнесе Б. — Ако искате, вие сте свободни да се върнете в света, от който току-що дойдохте.

— Не искам това — рече Лансинг, като си мислеше за лагера на бежанците в речната долина. — Сега да поговорим за нашите…

Той прекъсна онова, което искаше да каже. Ако трябва да се върнат в своите светове, това ще рече, че той и Мери не могат да бъдат заедно. Той намери пипнешком нейната ръка и силно я стисна.

— Искаш да ни попиташ дали можете да се върнете във вашите светове — произнесе Г. — Съжалявам, но не можете да се върнете.

— Няма значение къде ще отидем, щом като аз и Едуард оставаме заедно — каза Мери.

— Добре, тогава — произнесе А, — разбрахме се. Много се радваме, че получихме съгласието ви. Когато сте готови за тръгване, можете да минете през вратата в левия ъгъл. Тя не води към света, който току-що напуснахте, а към един съвсем нов свят.

— Към друг алтернативен свят? — попита Мери.

— Не. Тя води към една планета, подобна на Земята, която се намира далеч от тук. Когато погледнете към нощното небе, ще видите странни звезди и съзвездия, непознати за вас. Вече споменахме за втория шанс — една чисто нова планета, на която отивате с този втори шанс. Там има само един град, всъщност не точно град, а университетско градче, което изцяло се състои от университети. Там ще учите неща, които знаете и ще седите в аудиториите да научите неща, които не знаете. Може би за повечето от тези неща нито сте чували, нито сте помисляли. Това ще продължи много години, може би през целия ви живот. Най-подир, може би след столетие, една високо интелигентна и образована група, снабдена с повече и по-добри инструменти, отколкото която и да било земна цивилизация е имала преди, съвсем естествено ще започне да формулира световното общество. Засега е твърде рано да го направим. Има много неща, които трябва да се знаят, много начини за възприемане и изучаване, трябва да се разгледат много гледни точки, преди да стане това. Докато се учите няма да сте подложени на икономическо напрежение, макар че с течение на времето общността трябва да развива икономическа система. В момента сме се погрижили за всичко. От вас искаме само да се учите и да използвате времето си, за да станете пълноценни хора.