Читать «Трима братя — трима царе» онлайн - страница 4

Заживял най-малкият брат богато. Сега вече разбрал, че щом заспи, в леглото му се появяват скъпоценни камъни. Царството му станало най-богатото и най-могъщото от всички царства на земята.

А в това време средният брат, който живеел у търговеца, продължавал да работи. Но ето че веднъж се събудил по-рано от обикновено и видял леглото си обсипано със скъпоценни камъни. Събрал той цялото богатство и го скрил в едно далечно подземие. Така натрупал безчет скъпоценни камъни и решил:

— Ще отида да поискам за жена царската дъщеря.

Отишъл при царя и му рекъл:

— Дайте ми дъщеря си за жена!

— Добре — отговорил царят, — ще ти я дам, но ако ми издигнеш такава кула, която да струва колкото цялото ми царство.

— Добре — казал момъкът. После отишъл, извадил златото и скъпоценните камъни и издигнал кула — цялата в блясък и красота.

Явил се той пак при царя:

— Заповядайте да видите!

Погледнал царят и се смаял: наистина не само неговото царство, но и много други царства можели да се купят с такава кула.

Дал царят на средния брат дъщеря си за жена и той заживял по царски.

А най-големият брат продължавал да живее у ковача.

Научил той, че в това царство имало девойка с невиждана под слънцето хубост.

Явил се при ковача и му казал:

— Желая да се оженя за тази красавица, поискай ми я.

— Не, синко — отговорил ковачът, — тази девойка е магьосница. Който се е опитал да я иска за жена, жив не се е върнал. Върху коловете на оградата край нейния дворец са набучени човешки глави. Погубила е всички, които са я искали.

Момъкът се замислил: какво може да бъде това, как ги погубва тя?

Излязъл той скритом от къщи и се отправил към двореца на красавицата. Приближил се до терасата. Видяла го красавицата, излязла и всичко наоколо осветила като слънце.

— Зная защо си дошъл — казала му тя. — Само че по-добре си върви, нали виждаш колко момци, и все царски синове, са оставили тук главите си? Ти ли ще вземеш това, което те не можаха да вземат?

А момъкът й отговорил:

— Без тебе и така няма живот за мене; кажи, какво искаш?

— Добре, ще ти задам три задачи. Изпълниш ли ги, твоя ще съм. Но ако не ги изпълниш, знай, че ще ти отсекат главата.

— Казвай — рекъл момъкът.

— Първата е — да построиш над тази река златен мост, и то такъв, че аз свободно да мога да се разхождам по него.

Натъжил се момъкът, върнал се в къщи и разказал всичко на ковача. Ковачът рекъл:

— Това е лесна работа, ти сам си злато. Погледни какво богатство сме натрупали! Не мост, а цял златен град можем да й построим.

И добрият ковач му разказал как са събирали златото от неговото легло.

Момъкът се зарадвал.

Построили те мост от чисто злато. Когато го завършили, момъкът отишъл при красавицата и й казал:

— Заповядайте, мостът е готов!

— Че е готов, и сама виждам — отговорила тя, — но ще може ли да ме удържи?

Тръгнала красавицата, разходила се по моста. Мост като мост, само че целият от злато.

— Това изпълни — казала му тя. — Сега втората задача. Иди и ми донеси онези бели камъни, които се виждат ей там на оня връх.