Читать «Господарят демон на Каранда» онлайн - страница 3

Завоюването на карандите погълнало вниманието както на военните, така и на жреците през следващите няколко века. В крайна сметка обаче съпротивата секнала и карандите се превърнали в подчинен народ, приеман от победителите като сбирщина от низши твари.

Ала когато продължила по течението на река Маган срещу Мелценската империя, армията срещнала далеч по-развит народ. След няколко опустошителни битки, в които мелценските бойни колесници и слонове унищожили цели батальони, ангараките спрели своя поход. Ангаракските генерали започнали да подготвят условията за обявяване на примирие. За тяхна изненада мелцените бързо се съгласили да нормализират отношенията си с нашествениците и предложили да търгуват с тях с коне, защото до този момент ангараките все още не разполагали с такива животни. Но мелцените отказали дори да обсъждат възможността за търговия със слонове.

След това армията се насочила срещу Даласия, която завоювала с лекота. Даласианците били прости фермери и скотовъдци, които познавали в твърде малка степен уменията за водене на война. През следващите десет години ангараките навлезли в Даласия и установили там военни протекторати. В началото жреците също постигнали успехи. Даласианците покорно приели религиозния култ на ангараките. Ала победените били мистичен народ и гролимите скоро открили, че мощта на вещиците, гадателите и пророците е останала непокътната. Освен това копия от скверните „Малореански евангелия“ все още били разпространявани тайно сред даласианците.

Може би след време гролимите щели да успеят да победят тайната даласианска религия. Но тогава се случила катастрофа, която завинаги променила живота на ангараките. По някакъв неведом начин легендарният магьосник Белгарат, придружен от трима алорни, успял да преодолее мерките за сигурност и се промъкнал незабелязано посред нощ в желязната кула на Торак, в центъра на Ктхол Мишрак, откъдето откраднал Ктраг Яска. Въпреки че четиримата били подложени на страшно преследване, те успели да избягат на запад.

Обзет от неутолим бяс, Торак разрушил града. След това заповядал мургите, тулите и надраките да отидат на западните брегове на Морето на Изтока. Повече от милион човешки същества загубили живота си, докато прекосявали страшните северни области. Много време трябвало да изтече, докато обществото и културата на ангараките се съвземат от този страшен удар.

След сриването до основи на град Ктхол Мишрак почти никой не успявал да се добере до Торак, тъй като богът съсредоточил вниманието си изцяло върху различните планове как да осуети растящата мощ на Западните кралства. Това дало възможност на военните да упражняват пълен контрол над Малореа и подчинените и васални кралства.