Читать «Три самовилски коня» онлайн - страница 11

— Какво? — викнали зетьовете. — Ние питахме по целия град: никъде няма!

— Има — рекъл баджанакът им, — но не сте знаели къде да попитате. Тук живее един царски зет, прогонен от тъста си. Той скоро се е върнал от ония далечни страни, дето се въдят слонове, и е донесъл слонско мляко. Да бяхте поискали от него, той щеше да ви даде.

Като чул това царят, омекнал. И зетьовете му се укротили. Почнали да го молят да ги отведе при тоя човек. Той обещал сам да му говори.

— Познавам го добре — рекъл лекарят, — той е добър човек. Щом му кажа, ще прати на царицата мляко от слоница.

И той си отишъл и разправил всичко на жена си. Тя веднага взела стъклото със слонско мляко, занесла го на баща си и рекла, че мъж й го бил донесъл, като се върнал от далечни земи.

— Тоя ли селяк ще донесе слонско мляко! — почнал да се подиграва царят. — Той нека върви крави да дои: за друго не го бива!

— Остави тия подигравки, татко! — рекла кротко царкинята. — Опит пари не струва. Капнете малко в очите на мама, че да видим — може да й стане по-добре!

Царят взел стъклото и отишъл при царицата, капнали от млякото в очите й — и тя прогледнала. Всички се почудили на силата, що имал тоя чудотворен лек. Тогава царят казал на дъщеря си, че ако иска, може да се пресели с мъжа си в двореца.

— Само че не ща да го виждам тоя селяк! — рекъл той. — Живейте си отделно: да ми се не мярка пред очите.

— Добре, татко — рекла царкинята, — ще му кажа. Но той е донесъл от ония далечни земи такива богатства, че едва ли ще поиска да дойде в двореца, дето ще го смятат за слуга.

И си отишла. Минало що минало, разболял се и царят, но от друга болест. Много тежко се разболял. Хвърляло го в огън, той се мятал, бълнувал, идело му да излезе из кожата си от мъка. Пак почнали да викат лекари след лекари. Царят поръчал да намерят оня лекар, който излекувал царицата; дирили го навсякъде, но не могли да го намерят. А царят вървял от зле към по-зле. Дошъл вече до смърт. Тогава прокуденият зет извикал дорестия кон и го попитал не знае ли лек за царювата болест.

— Има лек — рекъл конят. — Лек без пари, но е много далече. Всред най-голямото море има един самовилски остров. Насред острова расте една ябълка, висока и клонеста. От нея да се откъсне плод и да се даде на болния, ще оздравее веднага. Но много опасно е да се пътува към острова. В морето наоколо живеят самовили, а те имат много дълги коси; пущат си косите във водата и заплитат корабите, та никой не може да се доближи до острова. И за нас, конете, е опасно: те заплитат нозете на всеки кон, който заплува натам, и конят се удавя в морето.

— Щом е тъй, работата била лесна — рекъл царският зет. — Ти си върви сега, па когато тръгнем към острова, аз ще намеря лек за самовилските коси.

И той пак се облякъл като лекар и отишъл в двореца. Там всички го посрещнали с голяма почит. Въвели го при царя. Болният бил изпаднал в несвяст. Лекарят го прегледал и казал на двамата зетьове, които стърчали до леглото: