Читать «Черната роза» онлайн - страница 2

И там, както винаги, Рейвънхърст откри, че забравата не беше пълна.

Недостатъчна.

Още преди накъсаното му дишане да се уталожи, той се отстрани от бездейната фигура на Даниел и се опря на студената табла зад главата си със строги и непроницаеми среднощни очи.

Свещите примигваха. В съседната стая часовникът напяваше тихо. Дейн наблюдаваше танцуващите сенки по стената, които приемаха фантастични форми.

Гневни облаци.

Бушуващи вълни.

Бързи шхуни с черни платна.

Изведнъж той потъна в спомени.

Ръцете му се вкопчиха конвулсивно когато чу колабиращия звук на мачтите около себе си. Над него десет паунда раковини пищяха от болка през бакборда, а в това време гъст дим се изливаше от пламтящите палуби. С разкривено лице Рейвънхърст се бореше да запази равновесие, пронизан през цялото тяло от болка, тъй като двеста паунда димящо дебело въже се хвърли върху палубата и обвърза китките и дланите му към падналата мачта.

Пръстите му върху стегнатия шкот се разтвориха, побелели от силното стискане. Още веднъж той беше отнесен назад в тази неравна борба, навреме, за да се освободи от смъртоносните въжета преди да бъде изхвърлен зад борда.

Отново и отново той отритваше ножа, плъзгащ се по собствената му плът. На половината път през горящите навивки на въжетата острието се счупи. Точно тогава силен тласък на вятъра премина през носа на шхуната, изпълвайки падналите платна, запращайки го през палубата почти безчувствен до парапета на бакборда.

С дрезгава ругатня виконтът се изправи. Пот осейваше челото и широките му, покрити с косми гърди. Обля го миризма, вкус и усещане за морска битка.

Трафалгар, Копенхаген, Коруна. Свърши, но никога няма да свърши. Игнорирани, но не забравени.

Зад него жената с преситени очи се нацупи. „Пак черни сънища“ — горчиво си помисли Даниел. Господи, тя не искаше да загуби снажния си виконт! Той беше пламенен, яростен любовник, а сънищата му само подхранваха неговата страст.

Да, той я удовлетвори така както никой мъж никога не е удовлетворил жена. А Даниел би трябвало да знае, след като й беше дадено изключително преживяване в тази област.

Още по средата на дивото им безумно сливане той си беше отишъл от нея, умът му се отдалечи нанякъде докато силното му тяло отпочиваше. Тя беше твърде опитна жена, за да не забележи това. Хубавото й чело се смръщи. Не й ли каза Мортън точно миналата седмица, че тя е съвършена? Да, и че да умреш в нейните ръце значи да се родиш отново в рая?

Нещо повече от парите привличаше Даниел към този мъж, въпреки че полагаше усилия Рейвънхърст да не узнае това. Подобно допускане би сложило край на тяхното удобно споразумение, тъй като виконтът твърде ясно беше дал да се разбере, че в тяхната връзка емоционалната обвързаност няма никакво място.

Езикът на Даниел облиза червените й устни. Тя се закле, че ще го хване. Ако тя не може да направи това, никоя жена няма да може. С потайна усмивка тя започна да милва напрегнатия гръб на Дейн, а след това и по-нагоре, за да масажира схванатите му вратни мускули. Той беше герой в края на краищата. Вероятно всички герои имаха своите кошмари. Но Даниел не се задържа върху тази мисъл. Тя беше далеч по-практична, за да се занимава с такива отвлечени неща толкова дълго.