Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 72

— Ако реша да ви дам планета, коя да бъде?

Донал облиза пресъхналите си устни.

— Ами… Да речем, Нова Земя.

Това предизвика бурен смях у принца. Донал замръзна.

— Само така ще се споразумеем — каза дорсаецът. — Благодаря за обяда.

Той стана, обърна се и тръгна към изхода.

— Чакайте!

Гласът на Уилям го спря. Принцът също се бе изправил.

— Отново ви подцених. Моля да ме извините. — Той хвана Донал за ръката. — Истината е, че не ме харесвате. Разбира се, че ви предлагам да станете нещо повече от обикновен наемник. Но всичко е напред, в бъдещето. Мога само да ви обещая това, което желаете.

— Не. Трябва ми нещо повече от голо обещание. Ще ми дадете договор, който ми предоставя властта над Нова Земя.

Уилям го изгледа и отново се разсмя.

— Донал, Донал… Извинете, но как да ви дам такъв договор? — Той разтвори ръце. — Когато Нова Земя стане моя, тогава ще подпишем договора. Сега…

— Засега само го напишете. Ще ми служи като гаранция.

Уилям престана да се смее. Очите му присвиха.

— Да поставя името си под такъв документ? За идиот ли ме считате?

Донал се смути. Усети враждебно презрение в гласа на събеседника си.

— Е, в такъв случай просто нахвърляйте текста на договора. Може и да не го подписвате. Но все пак ще имам нещо.

— Ще получите вещ, която може след време да ми докара неприятности. Надявам се да сте наясно, че никога няма да призная за днешния разговор — той просто не се е състоял.

— Въпреки всичко ще се чувствам по-уверен — покорно каза Донал.

Уилям повдигна рамене. Не направи опит да скрие презрението си. Пресече стаята и застана до бюрото.

— Щом настоявате… — Той натисна бутона на комуникатора и каза в микрофона: — Изпратете ми стенографистка!

Малко по-късно Донал излезе от стаята с неподписан договор в джоба. В коридора на хотела се натъкна на Анеа, която сякаш също излизаше.

— Откъде се появихте? — попита той.

Тя се обърна на другата страна.

— Не е ваша работа — заяви момичето.

Но изражението на лицето й не беше способно да скрие нищо. Това засили подозренията на дорсаеца. Дясната й ръка бе свита в юмрук. Хвана го и въпреки съпротивата лесно го отвори. В дланта й лежеше малък апарат за подслушване.

— Оставате си все така глупава — каза Донал и отблъсна ръката. — Много ли успяхте да чуете?

— Достатъчно, за да затвърдя мнението си за вас.

— Запазете си мнението до следващото заседание на конференцията.

Той се обърна и тръгна по коридора. Анеа гледаше след него. Внезапно я обзе предателска слабост, която не можеше да обясни с нищо.

Цяла нощ си повтаряше, че няма никакво желание да присъства на следващото заседание на конференцията. Но сутринта намери Галт и го помоли да я вземе със себе си в залата.

Маршалът й обясни, че по искане на Уилям сутрешното заседание ще бъде закрито. Обеща й веднага след приключване на работата да я информира за всичко. Наложи се да се примири.

Галт влезе в залата няколко минути след началото на дебатите. Уилям правеше предложение, което накара маршалът да наостри слух.